- Е, как мина? - отправи ми въпроса си тихо, както предполагаше етикетът на трапезата. Само че тези макар и недраматични думички възбудиха интереса на всичките ни достатъчно близкостоящи съседки и ги накараха да наострят уши.
Поех си дълбоко въздух.
- Неописуемо.
Момичетата се спогледаха, очевидно жадни за подробности.
- Как се държа той? - не се стърпя Тайни.
- Ъмм. - Добре обмислих следващите си думи. - По неочакван начин.
Този път по протежение на цялата маса се разнесоха тихички шушукания.
- Нарочно ли си толкова потайна? - намеси се Зои. - Много подло, ако питаш мен.
Поклатих глава. Как можех да им обясня?
- Не е нарочно, просто...
Инквизицията ми се размина благодарение на смайващите звуци, които проехтяха откъм коридора.
Крясъците бяха странно явление тук. През краткия си престой в двореца не бях чула и един звук, който можеше да се опише като силен. Пък и откривах някаква мелодичност в тропота на ботушите на стражите по мраморния под, в отварянето и затварянето на масивните врати или в издрънчаването на вилиците по чиниите. Настъпи невиждана суматоха.
Кралското семейство като че ли си обясни причината за хаоса преди всички нас.
- Бързо в дъното на залата, дами! - провикна се крал Кларксън и хукна към прозореца.
Озадачени, но автоматично готови да се подчинят, момичетата мудно се отправиха към
главната маса. Кралят спусна плътна щора, която определено не пазеше единствено от слънчевите лъчи. Беше метална и падна с остро скрибуцане. Максън се втурна да спусне и съседната. Кралицата полетя грациозно и се погрижи за следващата.
Тумбата стражи най-накрая стигна до трапезарията. Видях как няколко заеха позиция пред салона малко преди останалите да хлопнат великанските врати и да ги залостят от вътрешна страна.
- Проникнаха отвъд крепостните стени, Ваше Величество, но засега ги удържаме. Трябва да изведем дамите, но схватката е в опасна близост и...
- Разбирам, Марксън - умишлено го прекъсна кралят.
Толкова ми трябваше, за да осмисля случващото се. На
територията на двореца бяха нахлули бунтовници.
Нещо ми бе подсказвало, че рано или късно ще се стигне дотам. Цял куп гости, трескава подготовка... така се случваха пропуските в протокола за сигурност. И дори настъплението зад стените на двореца да беше трудна задача, все пак възникваха благоприятни условия за размирици. В основата си Изборът не се нравеше на доста хора. Несъмнено бунтовниците го проклинаха наравно с всичко останало в кралство Илеа.
Но каквито и да бяха възгледите им, нямах намерение да се предам току-така.
Избутах стола си толкова рязко, че се прекатури назад, и се втурнах да спускам металната щора на най-близкия прозорец. Още няколко осъзнали се момичета последваха примера ми.
Спускането беше лесно, но закрепването в това положение се оказа по-голямо предизвикателство. Тъкмо бях съумяла да плъзна резето на място, когато нещо се разби в металната плоскост от външната страна. Така се уплаших, че пищейки, залитнах назад, препънах се в обърнатия стол и се строполих на пода.
Максън се отзова незабавно.
- Ранена ли си?
Поогледах се набързо. Освен натъртване на хълбока и здраво сплашване, други поражения май нямаше.
- Не, добре съм.
- Бягай в онзи край на стаята. Веднага! - разпореди се принцът, докато ме вдигаше от земята. Той самият се разтърча из салона, пращайки още няколко сковани от ужас момичета на по-безопасно място.
Подчиних се и хукнах към дъното на трапезарията и скупчените на групички жени. Някои плачеха; други се пулеха незрящо, изпаднали в шок. Тайни беше припаднала. Най-успокояващият елемент в цялата сцена беше крал Кларксън, който говореше съсредоточено на един от стражите в отсрещния ъгъл - достатъчно далече, за да не чуват момичетата. С едната си ръка беше прегърнал закрилнически кралицата, която стоеше мирно до него, видимо запазила присъствие на духа.
Колко ли нападения беше преживяла вече? Според новините се случваха по няколко пъти годишно. Сигурно й костваше много. Перспективата за нея, за съпруга й... и за единствения й син се смрачаваше все повече и повече. Без съмнение, идеше и денят, в който бунтовниците щяха да случат на подходящия за целите си момент. При все това дамата стоеше с гордо вдигната глава, а благото й лице излъчваше спокойствие.
Погледът ми се прехвърли към момичетата. Притежаваше ли някоя от тях хладнокръвието, необходимо на една кралица? Тайни продължаваше да лежи в несвяст. Селест и Бариел си приказваха. Познавах лицето на Селест в покой, а сега определено беше различно. Въпреки това, в сравнение с останалите, тя умееше да прикрива емоциите си. Някои бяха на прага на истерия и хленчеха свити на топка. Други пък бяха блокирали съзнанието си, откъсвайки се от опасната реалност. Оглеждаха се безизразно и кълчеха ръце, чакайки някой да ги спаси.