- Всички ли са получили такъв инструктаж? - попита с потресен глас.
- Не знам. Едва ли на много от претендентките им е било необходимо подобно назидание. Сигурно ги сърбят ръцете да ти налетят - отбелязах, кимвайки с глава към скупчените момичета.
Той се изкикоти мрачно.
- За разлика от твоя милост. Ти предпочете просто да ме сриташ в слабините, нали така?
- Уцелих те по бедрото!
- О, моля ти се. Кой се възстановява толкова време след ритник в бедрото? -контрираме скептично Максън.
Напуши ме смях. За радост, и той се присъедини. В този момент поредната буца се разби в един от прозорците и двамата мигновено млъкнахме. Като че ли бях забравила къде се намирах. Нужна ми беше обаче още една доза забрава. Само така можех да запазя разума си.
- Е, как ти понася цяла стая с циврещи жени? - попитах шеговито.
В изражението му се прокрадна комично смущение.
- За пръв път ме сполетява подобно изпитание! - изшушука напрегнато Негово Височество. - Да знаех само как да го преодолея!
И този мъж щеше да управлява страната ни: господинчото, който изпадаше в непригодност при вида на сълзи. Ама че смехория!
- Пробвай да ги потупаш по гърба или рамото и да ги увериш, че всичко ще се нареди. В повечето случаи ридаещите девойки не очакват от теб да решиш проблемите им, а просто да ги поутешаваш - посъветвах го аз.
- Наистина ли?
- В общи линии.
- Не ми се вярва да е толкова елементарно - усъмни се в моята безкористност принцът.
- Казах в повечето случаи, не винаги. Но предполагам рецептата ще подейства на доста от нашите девойки.
Той изсумтя.
- Аз пък не съм толкова уверен. Две вече ми отправиха въпроса дали ще ги оставя да си тръгнат, ако оцелеем.
- Нали уж нямаше такъв шанс. - Но защо въобще се изненадвах? Щом ми беше разрешил да се позадържа в двореца като негова довереница, едва ли береше грижа за формалностите около играта. - И какво?
- Ще ги пусна, какво друго? Не са ми затворнички.
- Може пък да размислят - предложих насърчително.
- Може - той направи кратка пауза. - Ами ти? Изплаши ли се достатъчно, че да си плюеш на петите? - Подпита ме с лека закачка в гласа.
- Откровено казано, бях убедена, че още след закуска ще ме изпроводиш у дома -признах си аз.
- Откровено казано, мина ми през ума.
Разменихме си плахи усмивки. Приятелството ни - ако можех да го нарека така - си имаше своите неловки и мъчни моменти, но поне се градеше на двустранна прямота.
- Не отговори на въпроса ми. Иска ли ти се да си тръгнеш?
Поредното „нещо“ уцели стената и идеята внезапно ми се стори крайно примамлива. Най-свирепата атака, която бях претърпявала вкъщи, беше от страна на Джерад, който се опитваше да открадне храната ми. Останалите претендентки ме ненавиждаха, официалните тоалети ме задушаваха, отвън напираше недоброжелателна тълпа, и изобщо цялата ситуация си беше мъчителна. Но пък го правех заради семейството си и удоволствието да си с пълен тумбак. Освен това сега донякъде съчувствах на Максън, след като си бях извоювала известна свобода. А кой знаеше - можеше да имам пръст в избора на следващата принцеса.
Погледнах го в очите.
- Ако ти няма да ме гониш, и аз няма да подавам оставка.
Той се усмихна.
- Прекрасно. И бездруго държа да ме просветлиш за още някой и друг трик като онзи с тупането на гърбове.
Отвърнах на усмивката му. Вярно, всичко беше с кра-ката нагоре, но пък можеше и нещо добро да излезе от цялата тази каша.
- Америка, мога ли да те помоля за една услуга?
Кимнах.
- Всички си мислят, че снощи сме прекарали доста време заедно. Ако любопитстват, би ли им обяснила, че не съм... че не бих...
- Дадено. И наистина съжалявам за всичко.
- Трябваше да се досетя, че ако някое момиче ще проявява неподчинение, това ще си ти.
Няколко тежки предмета удариха стената наведнъж и в трапезарията прокънтяха женски писъци.
- Кои са онези долу? Какво искат? - попитах аз.
- Бунтовниците ли ?
-Да.
- Зависи към кого ще отправиш въпроса си. И за коя групировка става дума - обясни той.
- Искаш да кажеш, че са повече от една? - това влошаваше допълнително ситуацията. Ако настоящата атака беше дело на една-единствена фракция, какво щяха да постигнат две или повече в съюз? Стори ми се крайно несправедливо, че ни бяха държали в неведение толкова време. Помоему бунтовникът си беше бунтовник, а сега Максън ми заявяваше, че някои са по-опасни от другите. - Колко са на брой?
- В общи линии се делят на две: Северняци и Южняци. Северняците нападат доста по-често. По-близо са ни. Заселили са се в дъждовните покрайнини на Лайкли, недалеч от Белингам. На няколко километра северно от тук. Никой друг не иска да живее в оная пустош - останали са само руини, затова са я превърнали в свой дом, макар че, мен ако питаш, водят номадски живот. Това за скитничеството е моя си теория, която няма много привърженици. Въпросът е, че голям процент от щурмовете им са неуспешни, а колкото пъти са прониквали в двореца, последиците са били... маловажни. По моя преценка тези отвън са Северняци - надвика врявата Максън.