Прекарах остатъка от деня в четене. Ан и Мари сновяха насам-натам, чистейки изрядно чистата стая. Всички се стремяхме да пазим тишина на Луси.
Дадох си обещание да направя всичко възможно Луси да не изживява наново кошмара си.
ЧЕТЕРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Както и очаквах, момичетата, изявили желание да се приберат у дома, размислиха с уталожването на обстановката. Не се знаеше кои точно бяха страхливките, но някои от участничките - начело със Селест - бяха решени да открият. За момента си оставахме двайсет и седем претендентки.
По думите на краля последиците от щурма били толкова незначителни, че дори нямало да бъдат отбелязани в историята на двореца. Въпреки това, понеже телевизионните екипи тъкмо прииждали за сутрешно интервю, кадри от нападението били излъчени на живо. Кралят не остана особено доволен. Което ме накара да се замисля колко ли инциденти на територията на замъка биваха потулвани. Дали не се намирах в още по-голяма опасност, отколкото бях предполагала?
Силвия ни увери, че ако ударът бе имал по-сериозни последствия, щели да ни позволят телефонни обаждания до семействата. При тези обстоятелства обаче и успокоителното писмо щеше да е достатъчно.
Писах на нашите, че съм добре и че вероятно на телевизионния екран събитието е изглеждало по-страшно, отколкото всъщност е било. Че кралят се е погрижил за безопасността ни. Помолих ги да не се притесняват за мен, завърших с това, че много ми липсват, и предадох писмото на човек от прислугата.
Денят след нападението протече безметежно. Бях планирала да сляза в Дамския салон, за да повеличая Максън пред останалите, но след пристъпа на Луси предпочетох да остана в стаята си.
Нямах представа с какво се занимаваха трите ми прислужнички в мое отсъствие, но докато бях в покоите си, ме развличаха с игри на карти и случайно подхвърлени клюки.
Така разбрах, че зад всяка дузина хора, на която се натъквах из двореца, стояха поне стотина други. За готвачите и перачките се досещах, но не подозирах например, че на многочислен отряд от персонала бе поверена задачата по чистенето на прозорците. Цяла седмица се трудеха върху безчетните стъкла, а на прахоляка му трябваше един-единствен ден да се прокрадне зад стените на двореца и да полепне по излъсканата повърхност, създавайки работа за още седмица. Освен това, скътани в тайни работилнички, кралските бижутери творяха изящни украшения за семейството и подаръци за посетителите, а бригадите шивачки и закупчици се грижеха за изтънченото облекло на господарите си - и за нашето, разбира се.
Понаучих и други пикантерии. Например кои стражи бяха смятани за най-сексапилни и колко отвратителни униформи се налагало на прислугата да нахлузва за празничните тържества по настояване на икономката. Как някои индивиди в двореца залагали коя избраница ще спечели и как моето име попадало в челната десетка. Бебето на една от готвачките страдало от нелечима болест, което накара Ан да се просълзи. Била й свидна приятелка, а и толкова мъчно забременяла.
Като слушах разказите им и додавах по нещичко от време на време, не можех да си представя, че на долния етаж се забавляват повече от нас. Компанията на прислужничките ми беше изключително приятна. В стаята ми цареше кротка, щастлива атмосфера.
Така добре си прекарах, че и на следващия ден не си подадох носа навън. Този път обаче оставихме вратите към коридора и балкона отворени, за да ни милва топлият въздух. Приятният полъх се отразяваше учудващо добре на Луси и се запитах колко ли рядко се престрашаваше да излезе навън.
Докато си приказвахме, Ан вметна колко неуместно било поведението им - да играят карти с господарката си на отворени врати, но бързо-бързо забрави коментара си. Вече свикваше с идеята, че преобразяването ми в истинска дама е загубена кауза.
Тъкмо раздавахме картите за следващата игра, когато с ъгълчето на окото си мярнах нечия фигура на входа. Максън стърчеше до отворената врата със заинтригувано изражение на лицето си. Когато погледите ни се срещнаха, моментално прочетох въпроса „Какви ги вършите, госпожици?“ в очите му. Станах с усмивка и отидох до него.
- Боже господи - измънка Ан, като видя принца на вратата. Незабавно помете картите в шивашка кошница и се изправи. Мери и Луси последваха примера й.
- Дами - поздрави ги Максън.
- Ваше Величество - направи реверанс главната прислужничка. - За нас е чест, сър.
- За мен също - отвърна ведро той.
Прислужничките се спогледаха, видимо поласкани. Настана неловко мълчание.