Полунощ“.
Максън опули очи.
- Полунощ? Но...
- За твое сведение, най-редовно нарушавам вечерния час в Илеа.
- Можело е да те хвърлят в затвора, Америка - поклати възмутено глава.
Свих рамене.
- По онова време не ме вълнуваше. Първата бележка ме прати на седмото небе. Познавах почерка му, защото ни помагаше с канцеларската работа, и се радвах, че е проявил благоразумието да ми пише тайно. Намерил беше начин да се видим насаме -какво по-хубаво от това. Просто не можех да повярвам, че го прави заради мен. Онази нощ се закотвих до прозореца в стаята си, откъдето имах изглед към задния ни двор и къщичката на дървото. Около полунощ някой се заизкачва по ствола му. Спомням си как изтърчах в банята и повторно измих зъбите си - за всеки случай. Измъкнах се през задната врата и се качих по закованите в дървото стълбички. Той ме чакаше вътре. Просто... не можех да повярвам. Не си спомням точно как започна всичко, но съвсем скоро вече се обяснявахме един на друг в любов и се смеехме до сълзи от радост, че чувствата ни са споделени. Въобще не ме интересуваше, че нарушавам вечерния час и лъжа родителите си. Нито пък че бях с една каста по-нагоре от него. Бъдещето можеше да почака. Защото нищо друго не беше от значение, освен любовта му към мен... А той ме обичаше, Максън, истински...
Шурнаха още сълзи. Притиснах ръка към сърцето си, чувствайки липсата на Аспен повече от всякога. Тласната изповед като че ли правеше загубата ми още по-осезаема. Оставаше ми единствено да довърша разказа си.
- Виждахме се тайно в продължение на две години. Споделяхме много щастливи моменти, но той вечно се терзаеше, задето се криехме като престъпници и не можеше да ми подсигури живота, който според него заслужавах. Когато получихме поканата за участие в Избора, той настоя да попълня молбата.
Долната челюст на Максън увисна от почуда.
- Знам. Такава глупачка бях. Но ако не бях опитала поне, това щеше да го гложди цял живот. Обаче с ръка на сърцето ти казвам, че изобщо, ама изобщо не вярвах да изберат точно мен. От къде накъде?
Вдигнах ръце във въздуха, после ги отпуснах. Още не можех да го проумея.
- Научих от майка му, че спестявал да се ожени за някакво мистериозно момиче. Толкова се развълнувах. Изненадах го със специална вечеря, надявайки се, че романтичната атмосфера ще го подтикне да ми предложи. Чувствах се повече от готова. Ала като видя колко пари бях похарчила за него, приятелят ми посърна. Много е горделив. Искаше му се той да ми угажда - не аз на него, и явно в този момент осъзна, че никога няма да може да си го позволи. Затова, вместо да ми предложи брак, реши да скъса с мен... Седмица по-късно съобщиха името ми по телевизията...
Максън измърмори нещо под носа си.
- Последно го видях на изпращането - изрекох със свито гърло. - Беше с друго момиче.
- МОЛЯ? - подскочи Максън.
Зарових лице в дланите си.
- Най-много ме притеснява фактът, че момичетата открай време точат лиги по него, а вече няма причина да им отказва. Нищо чудно да ходи сериозно с придружителката си от изпращането. Няма как да знам. И съм безсилна да променя нещата. Но само при мисълта,че ще се върна в родния си град и ще ги заваря... не мога да го понеса, Максън...
Заридах неутешимо, а принцът ме остави да си поплача. Когато сълзите ми най-накрая пресъхнаха, продължих:
- Максън, пожелавам ти да си намериш жена, без която да не можеш да живееш. Най-искрено. И се надявам никога да не разбереш какво е да живееш без нея.
Лицето на Максън представляваше отражение на собствената ми мъка. Изглеждаше съкрушен от жалост. И не само това - изглеждаше гневен.
- Съжалявам, Америка. Аз... - Чертите му се подредиха в малко по-друго изражение. -Моментът подходящ ли е за потупване по рамото?
Неувереността му ме накара да се усмихна.
- Да. Повече от подходящ.
Скептицизмът не го беше напуснал, и въпреки това, вместо да ме потупа по рамото, се приведе към мен и ме прегърна колебливо.
- Досега съм прегръщал само майка си. Добре ли се справям? - попита несигурно.
Позасмях се.
- В това изкуство няма как да сгрешиш.
След минутка проговорих отново.
- Разбирам те обаче. И моите прегръдки са само за семейството ми.
Чувствах се изцедена до последна капка след приготовленията, бюлетина, вечерята и дългия ни разговор. Приятно ми беше да се отпусна в обятията на Максън. От време на време дори погалваше косата ми. Не беше чак толкова безнадежден, за колкото се имаше. Търпеливо изчака да се поуспокоя, после се откъсна от мен, за да ме погледне в очите.
- Америка, давам ти тържествено обещание, че ще те задържа в двореца до последния момент. Правилникът ме задължава да отсея три от претендентките, а после да направя и окончателния си избор. Но кълна ти се, докато не останете само две, няма да си тръгнеш. Или докато не се почувстваш готова. Който момент настъпи първи.