Наведох свенливо глава. Много ме трогна с високата си оценка. Ставаше ми леко неудобно, когато хората ме хвалеха така, макар че... Мама, Мей, Марли... не беше за вярване колко хора ме виждаха като принцеса. Нима аз единствена забелязвах недостатъците си? Държах се недодялано. Не бях надарена с умението да ръководя и организирам. Често проявявах егоизъм и нетърпима сприхавост. Не обичах публичните изяви. И нямах капка смелост. А смелост се изискваше за този пост. Защото точно такова си беше. Не просто брак, а и работна позиция.
- Бих го казала за доста от момичетата тук - призна си Марли. - Имам чувството, че всяка притежава някое качество, което я прави по-добра от мен.
- Точно там е въпросът, Марли. Вероятно си способна да откриеш по нещо похвално във всяка от участничките. Но кой знае какво точно търси Максън?
Тя поклати глава.
- Затова ти предлагам да не се терзаем излишно. Можеш да ми споделиш всичко. Ще пазя тайните ти, стига ти да пазиш моите. И не виждам нищо лошо да си симпатизираме една на друга. Хубаво е да си имаш приятел тук.
Тя се усмихна и се поозърна из салона, за да провери дали някой не ни подслушва.
- Срещата ни с Максън вече се състоя - каза поверително.
- Така ли? - наострих уши аз. Съзнавах, че демонстрирам прекален ентусиазъм, но не можех да се стърпя. Умирах си да разбера дали Максън беше преодолял стеснителността си. И дали си падаше по нея.
- Изпрати писмо по прислужничките ми, в което питаше дали е удобно да се видим в четвъртък. - Усмихнах се при мисълта, че точно на предишния ден двамата се бяхме споразумели да сменим този твърде формален начин на комуникация. - Съгласих се, естествено. Коя би му отказала?! Дойде да ме вземе и се поразходихме из двореца. Заприказвахме се за филми и се оказа, че вкусовете ни се припокриват. Затова ме покани в сутерена, където се намирал кралският киносалон. Знаеше ли за такова чудо?
- Не. - Никога не бях стъпвала в киносалон и нямах търпение да ми го опише.
- О, разкошен е! Седалките са широки и с регулируеми облегалки. Можеш дори да похрупаш пуканки - представи си, имат собствена машина. Ако знаеш каква грамадна порция ни направи Максън! Много сладък беше, Америка. Първия път не сипа достатъчно масло и пуканките изгоряха до една. Извика прислугата да изчисти и пробва пак.
Врътнах очи. Браво, бе, Максън, хубава работа! Поне Марли намираше издънката му за симпатична.
- Та, седнахме да гледаме филма, а като стигнахме до романтичната сцена, той хвана ръката ми! Имах чувството, че ще ми прималее. Вярно, държах го под ръка на идване, но това го изисква етикетът. Съвсем различно е... - Приятелката ми въздъхна блажено и се разтопи в стола си.
Изкисках се на глас. Беше влюбена до уши. Да, да, да!
- Нямам търпение да ме покани отново. Страшен хубавец е, не смяташ ли? - попита ме тя.
- Аха, сладур е - отвърнах след кратка пауза.
- Хайде де, Америка! Не може да не си обърнала внимание на тези очи и на този глас...
- Да бе, особено като се смее! - Само при мисълта за комичния му кикот се ухилих до уши. Някак хлапашки беше. Издишваше на няколко талаза, после вдишваше насечено и шумно, сякаш му досмешаваше за втори път.
- Е, добре де, признавам си, смехът му е странен, но ми харесва.
- Да, друго си е, когато кажеш някой виц, в ухото ти да проехтят благозвучните му астматични хрипове.
Марли не се стърпя и се преви надве от смях.
- Разбрах, разбрах - каза, когато най-накрая си пое въздух. - Но все нещо привлекателно трябва да намираш в него.
Отворих уста и я затворих на два-три пъти. Изкушавах се да вметна още някоя и друга невинна подигравка по адрес на Максън, но не исках Марли да го вижда в негативна светлина. Така че се позамислих.
Коя черта на принца намирах за привлекателна?
- Ами, спусне ли гарда, не е зле. Например когато говори, без да следи изкъсо всяка своя дума, или когато го хванеш да съзерцава нещо... сякаш вдълбочено търси красотата в него.
Усмивката на Марли ми разкри, че и тя самата имаше такива наблюдения.
- Допада ми и умението му да изключва околния свят, докато говори с теб. Искам да кажа - управлението на цяла страна лежи върху плещите му, затрупан е със задачи, но като че ли всичко това е незначително, когато е в компанията ти. Отдава се изцяло на човека пред себе си. Това ми харесва у него. Другото нещо - ама да не кажеш на някого - са ръцете му. Харесвам ръцете му.
Усетих как бузите ми пламват. Глупачка... защо не се бях придържала към по-общите му добродетели? За щастие, коментарът ми ентусиазира Марли.
- Да! Релефът им наистина се усеща дори под дебелия плат на костюмите му. Сигурно е в изключително добра форма - превъзнесе се Марли.