Селест се запъти към Максън с игрив блясък в очите, а като я видя да се приближава, принцът се усмихна. Тя долепи устни до ухото му и прошепна нещо. Максън отметна глава назад, заливайки се от смях, после с кимване прие малката й тайна, каквато и да беше тя. Странна сценка. Не можех да повярвам, че човек, който така добре се разбираше с мен, си прекарваше чудесно и с жена като нея.
- Така, госпожице, обърнете се към обектива и ми дайте усмивка, моля - подкани я фотографът и Селест моментално се подчини.
Намърда се до Максън, опря длан в гърдите му, посведе глава и озари лицето си с експертна усмивка. Явно знаеше как да се възползва от светкавицата и през цялото време побутваше Максън насам-натам или настояваше да сменят позата. Докато някои от момичетата нарочно протакаха и гледаха да прекарат колкото се може повече време с него -главно онези, които още не беше водил на среща, Селест като че ли се стремеше да демонстрира експедитивността си.
Свърши работата си за отрицателно време и фотографът повика следващото момиче. Толкова се бях улисала да гледам как Селест прокарва пръсти по ръката на Максън за довиждане, че една прислужничка дойде да ми напомни чий ред е.
Тръснах глава, за да избистря разсъдъка си. После събрах полите на роклята си в ръце и тръгнах към Максън. Очите му отскочиха от Селест към мен и може би си въобразявах, но лицето му сякаш просветна.
- Привет, скъпа моя - поздрави ме мелодично принцът.
- Не си го и помисляй - предупредих го, а той само се изкиска и ми подаде ръка.
- Почакай малко. Шалът ти се е изкривил.
- Нищо чудно. - Проклетията беше толкова тежка, че се разместваше при всяка моя крачка.
- Така е по-добре - обяви той със закачлив тон.
- Теб пък се учудвам как не са те закачили на тавана като полилей - парирах веднага, сочейки с пръст лъскавите медали по гърдите му. Униформата му - доста сходна с тези на стражите, само че къде-къде по-елегантна, също беше окичена със златни джунджурии, а отгоре на всичко до хълбока му висеше сабя. Бяха се престарали малко.
- Очи в обектива, моля - инструктира ни фотографът. Вдигнах поглед, а насреща ми се мъдреше не само неговото лице, ами и гримираните физиономии на всички останали момичета. Нервите ми моментално се обтегнаха.
Избърсах потни длани в роклята си и въздъхнах.
- Не се притеснявай - прошепна ми Максън.
- Не ми е приятно толкова очи да се пулят в мен.
Той ме придърпа плътно до себе си и сложи ръка на
кръста ми. Понечих да отстъпя назад, ала хватката му се оказа непоклатима.
- Просто ме гледай, сякаш не можеш да ме понасяш. - Присви очи с театрално изражение на ненавист, което мигновено ме развесели.
Светкавицата проблесна точно в този момент, улавяйки ухилените ни лица.
- Видя ли - каза Максън, - не беше болка за умиране.
- Май не. - Напрежението не ме пусна още няколко минути, в които фотографът раздаваше наставления, а Максън, разхлабил вече прегръдката, ме обърна с гръб към гърдите си.
- Отлично - похвали ни мъжът зад обектива. - Какво ще кажете за няколко кадъра на диванчето?
Поолекна ми при мисълта, че не остава още много, и се настаних до Максън, заемайки най-приветливата си поза. От време на време принцът ме сръчкваше с лакът или ме погъделичкваше, а усмивката ми растеше ли, растеше, докато накрая не прерасна в смях. Силно се надявах фотографът да подбира моментите, в които лицето ми не беше разкривено от хилене, в противен случай резултатът щеше да е пълно бедствие.
С ъгълчето на окото си забелязах нечия махаща ръка, а след секунда и Максън се обърна в същата посока. Отстрани на снимачната площадка стърчеше костюмиран мъж, който очевидно държеше спешно да говори с принца. Максън кимна, но непознатият се поколеба, хвърляйки многозначителен поглед към мен, явно несклонен да води разговор в мое присъствие.
- Няма проблем - увери го Максън и мъжът дойде да коленичи пред него.
- Бунтовническо нападение в Мидстън, Ваше Величество - съобщи той. Максън въздъхна и оброни изтощено глава. - Опожарили са няколко декара посеви и са избили поне десетина души.
- Къде в Мидстън ?
- Западната част, Ваше Величество, в близост до границата.
Максън кимна бавно и сякаш причисли новото сведение към картотеката в главата си.