- Какво каза баща ми?
- Всъщност, сър, кралят иска да чуе вашия план на действие.
Максън като че ли се постресна за част от секундата, но бързо се окопити.
- Разположете войски в югоизточните покрайнини на Сота и по целия периметър на Таминс. Не ги изпращайте чак до северната граница на Мидстън, защото ще е загуба на време. Нека пресрещнат вражеския отряд.
Пратеникът стана и се поклони.
- Отлична стратегия, сър. - Както внезапно се беше появил, така и изчезна.
Знаех, че трябва да продължим със снимките, но Максън видимо беше загубил интерес.
- Добре ли си? - загрижих се.
Той кимна мрачно.
- Мисля си колко хора са загубили живота си.
- Май е най-добре да прекратим фотосесията - предложих аз.
Принцът поклати глава, изпъна гръб и се усмихна, поставяйки ръката ми в своята.
- Едно от най-важните умения в работата ми е способността да изглеждаш спокоен, когато в главата ти цари пълен смут. Моля те, Америка, усмихни се и ти.
Възвърнах си гордата осанка и се усмихнах сдържано на обектива. Докато фотографът щракаше, Максън стисна силно ръката ми, а аз му отвърнах със същото. В онзи момент почувствах истинска, дълбока връзка с него.
- Много ви благодаря. Следващата, моля - провикна се снимачът.
Дори като се изправихме, Максън не пусна ръката ми веднага.
- Умолявам те да не споделяш с никого. Важно е да запазим строга секретност.
- Разбира се.
Приближаващият тропот на женски токчета ми напомни, че не бяхме сами, но нямах желание да си тръгвам. Той стисна ръката ми за последно и я пусна, а докато се отдалечавах, в съзнанието ми се зареяха трепетни мисли. Радваше ме фактът, че Максън ми бе поверил толкова сериозна тайна; че за момент се бяхме почувствали сами. После обаче се замислих за бунтовниците и за това как кралят обикновено бързаше да осъди ударите им срещу държавата, а сега от мен се очакваше да не издавам и дума. Нещо не се връзваше.
- Джанел, скъпа моя - поздрави следващото момиче Максън. Шаблонната му любезност ме накара да се усмихна мъничко. Понижи гласа си, но все пак го чух да казва: -Преди да ми се е изплъзнало от ума, свободна ли сте този следобед?
Нещо се сви в стомаха ми. Позакъснели нерви, казах си.
- Сигурно е направила някоя дивотия - настояваше Ейми.
- Не останах с такова впечатление от разказа й - отрече Крис.
Тюздей я подръпна за ръката.
- Та какво точно ти е разказала?
Бяха изпратили Джанет вкъщи.
Трябваше хубаво да разнищим повода за тази дисквалификация, понеже беше първата единична и непредшествана от нарушение на правилата. Не беше част от масово изселване въз основа на първосигнални впечатления, нито пък последствие от самоунищожително поведение, породено от страхова невроза. Беше сгафила някъде и всички искахме да разберем къде точно.
Крис, чиято стая се намираше срещу тази на Джанел, я беше видяла да се прибира и единствена бе разговаряла с нея преди напускането й. Тя въздъхна и подхвана историята за трети път.
- Двамата с Максън отидоха на лов - не че не го знаехте - усети се Крис и си повя с ръка, сякаш се опитваше да прочисти съзнанието си. Срещата на Джанел беше станала общо достояние. Сама беше разгласила новината след вчерашната фотосесия.
- Това беше втората й среща с принца. Досега е единствената с тази привилегия -поясни Бариел.
- Друг път - измърморих под носа си. Няколко глави се обърнаха любопитно в моя посока. Да не би да лъжех? Джанел беше единствената, излизала на две срещи с принца, освен мен. Не че си водех сметка.
Крис продължи.
- Като се върна, плачеше. Попитах я какво има, а тя ми отговори, че си тръгвала по нареждане на Максън. Прегърнах я, защото ми домъчня за нея, и се поинтересувах какво е станало. Тя обаче отказа да разкрие. Не ми е ясно защо. Дали пък не забраняват на изгонените да обсъждат обстоятелствата покрай дисквалификациите си?
- Не съм видяла подобно нещо в правилника - каза Тюздей.
- И на мен никой нищо не ми е споменавал - присъедини се Ейми, а след нея още няколко момичета потвърдиха.
- А после какво ти каза? - пришпори я Селест.
Крис въздъхна за пореден път.
- Каза да внимавам какво говоря. После се дръпна от мен и затръшна вратата в лицето ми.
Слушателките притихнаха умислено.
- Сигурно го е обидила по някакъв начин - предложи Илейна.
- Е, ако това е причината, значи, не е справедливо, все пак Максън призна, че някоя от нас го е обидила още при първата им среща - възропта Селест.
Момичетата се заоглеждаха една друга в търсене на черната овца, вероятно с цел да подсигурят и на нея - тоест на мен - билет за вкъщи. Хвърлих един разтревожен поглед на Марли и тя моментално ми се притече на помощ.