- Може пък да се е изказала непатриотично. Да е оплюла политиката на страната ни например?
Бариел изцъка с език.
- Моля ти се. Колко скучна трябва да е била срещата им, че да прибягнат до политически теми? Изобщо, има ли някоя от вас, която да е обсъждала управлението на страната с Максън ?
Никой не се обади.
- Така си и мислех - заяви Бариел. - Максън не си търси сътрудник, а съпруга.
- Не смяташ ли, че го подценяваш леко? - възрази Крис. - Толкова ли не ти се вярва, че си търси жена със собствено мнение?
Селест отметна глава назад и прихна в смях.
- Максън и сам се справя с държавните въпроси. Все пак цял живот го подготвят за трона. Освен това си има един куп съветници, така че за какво му е притрябвала жена с идеи? Мен ако питате, най-добре се научете как да държите езика зад зъбите си. Поне докато не минете под венчило.
Бариел се присламчи до Селест.
- Което просто няма да се случи.
- Именно - потвърди Селест с лукава усмивка. - Защо му е на принца да се жени за някаква си треторазредна дървена философка, когато може да си избере чистокръвна Двойка?
- Ей! - засегна се Тюздей. - За ваше сведение, Максън не се интересува от коя каста сме.
- Разбира се, че се интересува - отвърна Селест, сякаш говореше на дете. - Защо според теб вече не останаха Петици?
- Ето ме на - вдигнах ръка аз. - Така че май не си толкова наясно, колкото си мислиш.
- А, виж ти, девойката с голямата уста - отчете ме подигравателно Селест.
Свих юмрук, чудейки се дали си струва да я фрасна. Дали точно това не целеше? Но още преди да съм взела решение, Силвия влетя в стаята.
- Пристигна пощата, дами! - обяви жизнерадостно и напрежението тутакси се изпари.
Всички отправихме нетърпеливи погледи към безценния й товар. Бяхме прекарали почти две седмици в двореца, и като изключим кореспонденцията от втория ден, това беше първият ни истински контакт със семействата.
- Да видим - провлачи Силвия, преравяйки купчинката писма в пълно неведение, че най-случайно бе прекъснала голям скандал. - Лейди Тайни? - Повика тя, оглеждайки стаята.
Тайни вдигна ръка и отиде до нея.
- Лейди Елизабет? Лейди Америка?
Директно хукнах и грабнах писмото от ръцете й. Умирах си за няколко реда от семейството ми. Веднага щом се докопах до ценната пратка, намерих уединено ъгълче, в което да се отдам на четенето.
Скъпа Америка,
Нямам търпение да дойде петък. Не мога да повярвам, че ще говориш със самия Гаврил Фадей! Целият късмет се е паднал на теб.
Само дето хич не се чувствах късметлийка. Утре вечер Гаврил щеше да ни върти на шиш пред камерите, а дори не знаех за какви въпроси да се подготвя. Повече от сигурна бях, че здравата ще оплета конците.
Ще се радвам да чуя гласа ти отново. Липсва ми песента ти вкъщи. Мама не пее и е толкова тихо, откакто те няма. Ще ми помахаш ли от екрана? Как върви ъстезанието? Завърза ли много приятелства? Говорила ли си с момичетата, които напуснаха? Мама все разправя, че сега и да загубиш, не е страшно. Половината от бившите претендентки вече са сгодени за синовете на кметове и други величия. Разправя, че лесно ще си намериш съпруг, макар и да не е Максън. Джерад се надява да се омъжиш за баскетболист, вместо за някакъв си скучен принц. Ама какво знаят те? Максън е страхотен!
Целуна ли го вече?
Да съм го целунала? Току-що се бяхме запознали. Пък и защо му е на Максън да целува точно мен?
Обзалагам се, че е най-добрият целувач на света. Та нали е принц - задължително е! Имам още много да ти разказвам, но мама ме праща да рисувам. Моля те, пиши ми скоро. Чакам дълго писмо! С купища подробности!
Обичам те! Всички те обичаме.
Мей
Значи, елиминираните момичета вече ги разграбваха разни богаташчета. Не знаех, че да си отритната от бъдещия крал, те прави предпочитана марка. Обходих стаята, размишлявайки върху думите на Мей.
Имах нужда от малко просветление. Чудех се къде ли бе сбъркала Джанел и дали Максън си е уредил поредната среща за тази вечер. Трябваше да го видя.
Мислите ми се прескачаха една друга, търсейки начин да ми подсигурят малко време с него. Докато умувах, очите ми шареха по хартията в ръцете ми.
Втората страница от писмото на Мей беше почти празна. Както се шляех из салона, откъснах парче от нея. Някои от момичетата още се ровеха из листовете, а други вече разгласяваха наученото. След една пълна обиколка спрях до книгата за гости на Дамския салон и взех химикалката.