Момичетата излагаха какви ли не теории, а аз не откъсвах очи от Максън. Мъчех се да привлека вниманието му и да подръпна ухо, но той не поглеждаше в моята посока.
Двете с Мери бяхме останали сами в стаята ми. Тази вечер ми предстоеше среща с Гаврил - и с цялата нация - на сцената на Илейски осведомителен бюлетин. Не беше за пренебрегване и фактът, че всичко щеше да се случва пред оценяващите критични погледи на конкурентките ми. Малко е да се каже, че бях просто кълбо от нерви. Не ме свърташе на едно място, докато Мери изреждаше част от въпросите, които можело да ми отправят довечера, понеже, според нейния опит, именно те интересували зрителите.
Как бих описала престоя си в замъка? Беше ли ме зарадвал с някой романтичен жест Максън? Липсваше ли ми семейството? Бях ли получила първата си целувка от принца?
Вдигнах скептичен поглед към Мери, като ми зададе последното си питане. До онзи момент бях изстрелвала отговорите си, мъчейки се да не влагам много мисъл. Само че тук ми намирисваше на чисто любопитство. Усмивката на лицето й потвърди съмненията ми.
- Не! За бога! - Опитах се да прозвуча ядосано, но въпросът беше толкова нелеп, че ме напуши смях. Мери също се разкиска. - О, я... я отиди да поразтребиш малко!
Този път направо се изсмя с глас и преди да съм успяла да я укротя, Ан и Луси влетяха през вратата, мъкнейки калъф за дрехи.
Не бях виждала Луси по-развълнувана от първата ни среща, а в очите на Ан играеше дяволито пламъче.
- Какво се случва тук? - попитах, когато Луси дойде да ми направи цветущ реверанс.
- Готови сме с роклята ви за вечерната емисия, госпожице - обясни тя.
Сбърчих вежди.
- Още една ли? Какво й беше на онази синята в гардероба? Нали току-що ми я ушихте? Толкова я харесвам.
Тричките се спогледаха.
- Какви сте ги намислили? - поисках да знам, сочейки калъфа, който Ан окачваше на кукичката до огледалото.
- Приказваме си с цялата прислуга, госпожице. Доста неща подочуваме - заобяснява Ан. - Знаем, че двете с лейди Джанел сте единствените участнички, ходили на повече от една среща с Негово Височество, а според слуховете, дисквалификацията й има нещо общо с вас.
- От къде накъде? - учудих се аз.
- Говори се, че - продължи Ан - принцът я е изгонил, понеже му наговорила разни
груби неща по ваш адрес, с които той, разбира се, не бил съгласен.
- Моля? - Покрих устата си с ръка в опит да скрия шока си.
- Убедени сме, че сте любимката му, госпожице. Поч-ти всички са на това мнение. -Луси въздъхна доволно.
- Май са ви излъгали - заявих им аз. Ан сви рамене с усмивка, очевидно незаинтригувана от мнението ми.
Тогава си спомних какво ни беше подтикнало към този разговор.
- А роклята къде се вписва в тази история?
Мери пое нещата в свои ръце и отвори ципа на калъфа, разкривайки зашеметяваща червена рокля, чийто ефирен плат заблещука на угасващата дневна светлина.
- О, Ан! - възкликнах в пълно благоговение. - Надминала си себе си.
Главната прислужничка кимна в отговор на похвалата ми.
- Благодаря ви, госпожице. И трите се постарахме доста.
- Разкошна е. И все пак не проумявам какво общо има с въпросните слухове.
Мери извади роклята от калъфа, разгръщайки я във въздуха, а Ан се зае да обяснява.
- Както вече ви казах, всеобщото мнение в двореца е, че вие сте любимката на принца. Винаги ви споменава с добро и предпочита вашата компания пред тази на другите момичета. Изглежда, и на тях им е направило впечатление.
- Какво имаш предвид?
- Обикновено слизаме в работилницата да шием роклите ви. Там се складират материалите, а има и тезгях за изработка на обувки, така че вечно се навъртат хора от прислугата. Всички претендентки са си поръчали сини рокли за тази вечер. Според прислужничките това е така, защото вие най-често се обличате в синьо, а те се опитват да ви имитират.
- Вярно е - намеси се Луси. - Лейди Тюздей и лейди Натали нарочно не носеха бижута днес. По ваш пример.
- Освен това повечето участнички започнаха да се ориентират към по-прости кройки, пак по ваш пример - добави Мери.
- И продължавам да недоумявам защо решихте да ми ушиете червена рокля?
- За да изпъкнете, разбира се - отговори Мери. - О, лейди Америка, ако принцът наистина е харесал вас, всеки ден трябва да блестите повече от другите. Толкова сте мила с нас, особено с Луси. - Всички обърнахме погледи към нея, а тя кимна в знак на съгласие и каза:
- Вие... вие заслужавате короната. Ще сте чудесна принцеса.
Заумувах как да се измъкна от създалата се ситуация. Не обичах да съм център на внимание.