- Ами ако наблюденията на останалите момичета се окажат верни? Ако Максън ме харесва, защото съм естествена, пък тази вечер се явя с нещо толкова пищно и съсипя всичко?
- Всяко момиче трябва да се показва в най-ярката си светлина от време на време. Познаваме Максън от малко момче. Ще остане зашеметен. - Ан говореше с такава увереност, че просто не можех да не я послушам.
Нямах представа как да им обясня, че посланията, които си разменяхме, и времето, прекарано с него, бяха единствено знак на приятелството помежду ни. Сърце не ми даваше да им го кажа. Щях да потъпча ентусиазма им, пък и трябваше да спазвам приличие, ако исках да остана в двореца. А не само исках, но и имах нужда да остана.
- Добре тогава, да я пробваме - склоних с въздишка.
Луси заподскача от вълнение, а Ан я смъмри, че не било прилично. Нахлузих копринената рокля през глава и те вкупом се спуснаха да я дозашиват тук-там. Вещите ръце на Мери вдигнаха косата ми по един начин, после по друг, докато не намериха най -подходящата за тоалета ми прическа, и до половин час бях готова.
Сцената беше пренаредена за тазвечерното специално издание на бюлетина. Троновете на кралското семейство бяха разположени в едната й част, а нашите скамейки - както обикновено в другата. Този път обаче и подиумът беше изнесен встрани и в центъра стърчаха два високи стола. Върху единия ни бяха оставили микрофон, който щяхме да използваме при разговора си с Гаврил. Само като си помислех за предстоящото, стомахът ми се свиваше на топка.
Действително цялата зала беше пълна с рокли в какви ли не нюанси на синьото. Някои биеха повече на тюркоазено, други граничеха с виолетовото, но тенденцията беше от ясна по-ясна. Моментално ме обхвана безпокойство. Още на влизане срещнах погледа на Селест и реших да стоя настрани, докато не дойдеше време да заема мястото си.
Крис и Натали минаха покрай мен на връщане от поредната разходка до огледалото. И двете ми се сториха леко посърнали, макар че настроенията на Натали обикновено бяха трудни за разгадаване. Крис донякъде се отличаваше от тълпата. Синьото на роклята й преливаше в бяло, подобно на изящни ледени висулки, спускащи се към пода.
- Изглеждаш невероятно, Америка. - Коментарът й прозвуча по-скоро като обвинение, отколкото като комплимент.
- Благодаря ти. И твоята рокля е разкошна.
Тя прокара длани надолу по тялото си, заглаждайки несъществуващи гънки.
- Да, и на мен ми харесва.
Натали докосна едно от късите ръкавчета на роклята ми.
- Каква е тази материя? Сигурно ще блести под прожекторите.
- Нямам никаква представа. В живота ми на Петица не съм била затрупвана с подобни красоти - свих рамене аз. Плъзнах поглед по превъзходните дипли. Поне още една рокля ми бяха ушили от същия плат, но не бях полюбопитствала какво е името му.
- Америка!
Вдигнах очи, а Селест стоеше насреща ми. С усмивка на лице.
- Селест!
- Би ли дошла с мен, ако обичаш? Имам нужда от помощ.
Без да чака отговор, тя ме издърпа настрани от Крис и Натали и ме бутна зад тежката завеса, която служеше за проспект на снимачното студио.
- Събличай роклята си - нареди ми, разкопчавайки ципа на своята.
- Моля?
- Искам роклята ти. Събличай я. Ъх! Проклета кукичка - изруга по трудния за смъкване тоалет.
- Забрави - отсякох аз и се обърнах да си тръгна. Само че не стигнах много далеч, понеже Селест впи нокти в ръката ми и ме повлече назад.
- Ау! - извиках от болка и се хванах за раненото място. Бяха останали червени следи, но поне кръв не течеше засега.
- Млъквай и сваляй роклята. Веднага!
Изправих се насреща й с непреклонно изражение и без всякакво намерение да се подчиня. Нека свиква с идеята, че светът не се върти около нея.
- Мога и аз да ти я съблека - предложи ми тя злобно.
- Не ме плашиш, Селест - отвърнах със скръстени ръце. - Тази рокля е ушита за мен и аз ще я нося. А следващия път, като избираш какво да облечеш, пробвай да бъдеш себе си, вместо мен. О, чакай малко, тогава пък Максън ще види що за разглезена примадона си и ще ти покаже вратата, хм?
Без да се замисли дори за секунда, тя се пресегна, разпори единия от ръкавите ми и си тръгна. Ахнах от възмущение, но бях твърде шокирана, за да сторя нещо. Погледнах към рамото си, където раздраното парче плат висеше жално. Чух Силвия да привиква всички по местата им, затова събрах кураж и излязох иззад драперията.
Марли ми беше запазила място до себе си и като ме видя да приближавам, се опули недоумяващо.
- Какво се е случило с роклята ти? - попита шепнеш- ком.