Из залата прозвучаха откъслечни аплодисменти и съвсем ясно си пролича, че не всички посрещнаха обявлението на Максън с еднакъв ентусиазъм. Кралят например ръкопляскаше апатично, докато кралицата сияеше от гордост. Групичката на съветниците също изглеждаше раздвоена.
- Много ви благодаря за представянето, Ваше Височество! - заяви Гаврил, притичвайки на сцената. - Отлична работа! Ако ви е омръзнало да се подвизавате като принц, съветвам ви да се пробвате в развлекателния бизнес.
Максън се разсмя на път към трона си. Камерите вече следваха Гаврил, но моят поглед остана при Максън и родителите му. Недоумявах защо реакциите им бяха толкова различни.
- Да знаете само какво сме ви подготвили, скъпи сънародници! Тази вечер младите ни красавици ще ви разкрият по нещичко от кухнята. Подозираме, че вече си умирате от нетърпение да се запознаете лично с тях и да научите как вървят контактите им с принц Максън, затова... ще ги попитаме директно! Да започнем с ... - Гаврил хвърли един поглед на картите в ръцете си - ... госпожица Селест Нюсъм от Клермонт!
Селест стана от мястото си на най-горния ред и слезе по стълбите с изкусителна походка. Дори целуна Гаврил по двете бузи, преди да седне на стола. Както нейното, така и интервюто на Бариел минаха повече от предвидимо. Държаха се прелъстително и често-често се понавеж- даха, за да предоставят на камерите по-добър изглед към деколтетата си. Изглеждаха фалшиво. Гледах лицата им по екраните в студиото, докато хвърляха многозначителни погледи на Максън и му намигаха похотливо. В някои случаи, например когато Бариел показно облиза устни, двете с Марли се споглеждахме и моментално извръщах- ме очи, за да не се разсмеем.
Други момичета подходиха по-сдържано към интервюто. Гласчето на Тайни съвсем отговаряше на името й, и горката като че ли се свиваше все по-навътре в черупката си с всяка следваща дума. Но мило същество като нея несъмнено се надяваше, че Максън няма да я отпише само защото не я биваше в публичните речи. Нито Емика, нито Марли демонстрираха сценична треска, но за разлика от другото момиче, приятелката ми говореше с такова нарастващо въодушевление, че гласът й се извисяваше от въпрос на въпрос.
Гаврил ни беше подготвил разнородни питания, но като че ли две от тях се повтаряха за всички участнички: „Какво е мнението ви за принц Максън?“ и „Случайно вие да сте тази, която му се е развикала?“. Нямах голямо желание да разкрия пред цялата страна, че именно аз бях нахокала бъдещия ни крал. Слава богу, че само веднъж си го бях позволила -поне с такава информация разполагаха всички останали.
Една по една претендентките с гордост отрекоха някоя от тях да е била издирваната кибритлийка. Също така заявиха, че Максън бил приятен човек. Почти всичките използваха тази дума: приятен. Селест го нарече хубавец. Барнел пък го окачестви като сдържано могъщ, което ми прозвуча леко стряскащо. Няколко момичета бяха попитани и дали вече са получили целувка от принца. Всичките се изчервиха и отговориха отрицателно. След третото или четвъртото „Не“, Гаврил се нахвърли върху Максън.
- Още не сте целунали нито една?! - учуди се водещият.
- Гостуват ми само от две седмици! За какъв ме вземате? - отвърна Максън. Каза го с шегаджийски тон, но май се поразмърда нервно в стола си. Зачудих се дали изобщо бе целувал момиче досега.
Саманта сподели с публиката, че си прекарвала чудесно, и тогава дойде моят ред. Станах от мястото си, а другите момичета ме окуражиха с аплодисменти, както всички досега. Пратих една притеснена усмивка на Марли и тръгнах. По пътя към горещия стол гледах да мисля само за походката си, но доближих ли го, открих, че имам пряка видимост към Максън отвъд рамото на Гаврил. Когато взех микрофона в ръце, принцът ми намигна. Внезапно ме обля спокойствие. Не ми трябваше да се боря за ничие одобрение.
Стиснах ръката на Гаврил и седнах срещу него. От това разстояние най-накрая си отговорих каква беше значката на ревера му. Телевизионният екран, естествено, не позволяваше особено бистър образ, но от толкова близо виждах, че в средата на знака „форте“ е гравирана малка буква „х“, с която бижуто приличаше на лъскава звездичка. Беше много красиво.
- Америка Сингър. Интересно име носите. Стои ли някаква история зад него? -поинтересува се Гаврил.
Въздъхнах с облекчение. Лесен въпрос ми задаваше.
- Всъщност, да. Докато майка ми била бременна с мен, съм ритала доста. Казала си, че ще й се роди борбено момиче, ето защо ме кръстила на страната, борила се храбро за независимостта на нацията ни. Трябва да й го призная, добре се е ориентирала - постоянно водим борба помежду си.