Едва преди месец, гледайки образа му на телевизионния екран, бях го възприемала като скован, необщителен, скучен мъж, когото не можех да си представя като обект на нечия любов. И макар да нямаше нищо общо с човека, на който аз бях отдала сърцето си, заслужаваше да бъде обичан.
- Максън Шрийв е въплъщение на всичко добро. Не се съмнявам, че ще е велик крал. Позволява на проектопринцеси да носят дънки и не се вбесява, когато хората най-първосигнално му лепват погрешни етикети. - Погледнах Гаврил откровено и той ми се усмихна. Максън изглеждаше заинтригуван. - Бъдещата му съпруга ще е голяма щастливка. А за мен ще е чест да съм му поданица, каквото и да ми е подготвила съдбата.
Видях Максън да преглъща развълнувано и сведох поглед.
- Америка Сингър, много ви благодаря за това интервю. - Гаврил стана да се ръкува с мен. - Следваща е госпожица Талула Бел.
Не чувах какво говорят момичетата след мен, макар и да не откъсвах поглед от двата стола на сцената. Интервюто беше тръгнало в прекалено лична насока. Нямах смелост да погледна към Максън. Вместо това седях неподвижно и разигравах случилото се отново и отново в главата си.
Около десет на вратата ми се почука. Отворих я рязко и Максън повдигна вежди насреща ми.
- Сериозно ти говоря, че нощем не бива да оставаш без прислужнички.
- Максън! О, толкова съжалявам. Без да искам те нарекох така пред всички. Голяма съм глупачка.
- Да не мислиш, че ти се сърдя? - попита той, влезе в стаята и затвори вратата. -Америка, толкова често се обръщаш към мен с малко име, че все някога щеше да ти се изплъзне. Е, за предпочитане беше да се случи в по-неофициална обстановка - заяви с хитра усмивчица, - но изобщо не те обвинявам.
- Наистина ли?
- Разбира се, че наистина.
- Ъх! Чувствах се като кръгла идиотка тази вечер. Не мога да повярвам, че ме накара да разкажа онази история! - Шляпнах го шеговито по сакото.
- Направо ми напълни душата! И майка ми видимо се забавляваше. По нейно време момичетата са били по-скромни дори от Тайни, а ти си позволяваш да ме наричаш безхарактерен... главата й не го побираше.
Страхотно. Сега пък кралицата ме смяташе за отцепник. Прекосихме стаята ми и излязохме на балкона. Кроткият топъл бриз донасяше аромата на хилядите градински цветя. Светлината на пълната луна се сливаше с тази от многото дворцови лампи и обливаше лицето на Максън в мистериозно сияние.
- Е, радвам се, че съм ви толкова забавна - казах аз, плъзвайки пръсти по парапета.
Максън подскочи и седна отгоре му. Изглежда беше във ведро настроение.
- Винаги си забавна. Свиквай с идеята.
Хмм. Направо се държеше странно.
- Та... по въпроса с интервюто... - подкани ме колебливо.
- Коя част по-точно? За обидните имена, за скандалите с майка ми или за храната като основната ми мотивация за участие? - Направих физиономия аз.
Той се засмя.
- Онази, в която ме хвалиш...
- О! Какво за нея? - Внезапно така се засрамих от онова си изказване, че наведох глава и заусуквах крайчеца на роклята си.
- Благодарен съм ти за автентичното изпълнение, но нямаше нужда да се улисваш толкова.
Вдигнах рязко глава. За актриса ли ме вземаше?
- Максън, не го направих за пред камерите. Ако преди месец ме беше попитал какво е откровеното ми мнение за теб, друго щеше да чуеш. Но вече те познавам, не вярвам на хорски приказки и онези думи дойдоха от сърцето ми. Заслужаваш и повече.
Принцът се беше умълчал, но по лицето му играеше скромна усмивка.
- Благодаря ти - каза накрая.
- Пак заповядай.
Максън се прокашля.
- И той ще е голям щастливец. - Скочи от импровизираната си седалка и дойде до мен.
- Кой?
- Приятелят ти. Като му дойде умът и ти се примоли да го вземеш обратно - поясни Максън със сериозен тон.
Как да не се изсмея? Нищо подобно нямаше да ми се случи.
- Вече не ми е приятел. Крайно ясно ми демонстрира, че е приключил с мен. - Дори аз самата долавях тъничката нотка надежда в гласа си.
- Друг път. Несъмнено те е гледал по телевизията и се е влюбил в теб отново. Макар че, мен ако питаш, този проклетник не те заслужава - нареждаше Максън почти отегчено, сякаш подобна драма се бе разигравала милиони пъти пред очите му. - Като стана дума... - подхвана внезапно на нов, по-силен глас - ... ако не искаш да се влюбвам в теб, най-добре престани да изглеждаш толкова ослепително. Още сутринта ще заповядам на прислугата да ти скалъпи тоалет от стари чували.