Знаех, че няма да се влюбя в Максън ей-така. Сърцето ми нямаше да го допусне. Но най-ненадейно осъзнах, че аз самата едва ли щях да се съпротивлявам. Реших мълчешком да разсъждавам върху тайната си, макар че доста ме сърбеше под езика да я разкрия.
Особено на третия ден, когато Оливия обяви на всеослушание в Дамския салон, че Максън я бил целунал.
Не можех да повярвам колко съкрушително ми повлия новината. Хванах се да оглеждам Оливия, чудейки се с какво ли беше толкова различна.
- Разкажи ни всичко! - настоя Марли.
Повечето момичета горяха от любопитство, но приятелката ми очевидно се вълнуваше най-силно. От последната им среща с Максън интересът й към отношенията му с другите участнички като че постоянно нарастваше. Нямах представа на какво се дължи промяната, нито пък имах смелостта да се поинтересувам.
Оливия не се нуждаеше от допълнителен стимул. Разположи се на един от диваните и разстла прилежно полите на роклята си. Сложи ръце в скута си, а подчертано изправеният й гръбнак беше в ярък контраст с обичайната й отпусната стойка. Изглежда се упражняваше за принцеса. Прииска ми се да я уведомя, че едната целувка не я правеше победителка.
- Не бих си позволила да навлизам в подробности, но беше наистина романтично -подхвана въодушевено, заравяйки брадичка в гърдите си. - Заведе ме на покрива. Там има нещо като тераса, но може и да е пост на стражите. Не знам със сигурност. Знам само, че предлага изглед отвъд стената и блещукащите светлинки на целия град. Не говорихме много. Просто ме придърпа към себе си и ме целуна. - Всичките й мускули се стегнаха в пристъп на радост.
Марли въздъхна. Селест имаше вид на разярен бик. Аз просто седях безучастно.
Все си повтарях, че не бива да се впрягам толкова, че това е част от Избора. Пък и кой беше казал, че точно Максън е мъжът на мечтите ми? Реално погледнато, трябваше да се благодаря на късмета си. Злобата на Селест си беше намерила нова мишена, а след приключението с роклята ми, за което така и не бях споменала пред Максън, се радвах, че тя най-накрая ще ми излезе от главата, прицелвайки се в друга от претендентките.
- Дали само нея е целунал? - попита ме шепнешком Тюздей. Крие, която стоеше до мен, дочу въпроса й и се намеси със скръбен глас.
- Не би целунал коя да е. Сигурно Оливия има някакъв таен подход.
- Ами ако е раздавал целувки на половината момичета, но всичките стратегически си мълчат? - заумува Тюздей.
- Не смятам, че за да си мълчи човек, непременно следва някаква стратегия - възразих аз. - Може пък да си траят от уважение.
Крис вдиша през зъби.
- Ами ако историята на Оливия е просто трик? Ето, всичките сме на нокти, а и никоя не би попитала директно Максън. Няма как да знаем дали казва истината.
- Смяташ, че би ни излъгала? - замислих се аз.
- Ако такъв е планът й, ще ми се аз да се бях сетила първа - призна си горестно Тюздей.
Крис въздъхна.
- Ситуацията се заплита все повече и повече.
- Спор няма - промърморих аз.
- Много от момичетата в тази стая са ми симпатични, но като чуя, че Максън обръща повече внимание на друга, почвам да умувам как да я засенча - призна си Крис. - Не ми е приятно да ви чувствам като съпернички.
- И аз точно това разправях на Тайни онзи ден - каза Тюздей. - Е, да, малко е стеснителна, но има обноски на дама и смятам, че би била чудесна принцеса. Не мога да й завиждам за повечето срещи с Максън, колкото и да искам короната за себе си.
Двете с Крис се спогледахме - очевидно ни беше на-правило впечатление едно и също нещо. Тюздей искаше короната, не принца. Не казах нищо, понеже останалата част от словоизлиянието й носеше познато послание.
- И ние с Марли често обсъждаме този въпрос. Винаги намираме по нещо хубаво у другите участнички.
Всичките си разменихме разбиращи погледи и атмосферата някак се промени. Внезапно завистта ми към Оливия и неприязънта ми към Селест избледняха. Преодолявахме изпитанията в двореца по различен начин и вероятно водени от различни подбуди, но поне бяхме заедно в това премеждие.
- Май кралица Амбърли имаше право - казах аз. - Най-важно е да бъдем себе си. Предпочитам Максън да ме изпрати вкъщи, защото не ме е харесал такава, каквато съм, вместо да ме държи тук, понеже се преструвам на друга.