- Вярно е - съгласи се Крис. - В крайна сметка ще си отидат трийсет и четири момичета. Ако ми е писано да спечеля, искам да е с тяхна подкрепа, затова и ние трябва да постъпваме приятелски.
Кимнах одобрително. Вярвах, че съм способна.
В този момент Елиз влетя в стаята, последвана от Зои и Емика. Тя имаше флегматичен, спокоен характер, и гласът й никога не се чуваше. Този път обаче вдигна глава и изпищя с пълно гърло:
- Вижте само какви шноли! - В ръцете си държеше два разкошни декоративни гребена, обсипани със скъпоценни камъни, които навярно струваха хиляди долари. -Максън ми ги подари. Не са ли прекрасни?
Салонът отново закипя от вълнение и разочарование, а новооткритата ми самоувереност се изпари във въздуха.
Наложих си да не изпадам в отчаяние. Нали и аз бях получила подаръци? И целувка? Оживлението и глъчта от разкази и преразкази обаче ми дойде в повече и ми се прииска да се скрия някъде. Май се очертаваше подходящ ден за усамотяване с прислужничките ми.
Тъкмо се канех да изляза от салона, когато Силвия се появи на вратата, видимо капнала от умора, но и развълнувана.
- Дами! - извика, мъчейки се да ни укроти. - Дами, всички ли сте тук?
Обадихме се дружно.
- Слава богу - поуспокои се менторката ни. - Съзнавам, че идва малко неочаквано, но току-що научихме, че кралят и кралицата на Суендуей ще гостуват в двореца след три дни, а както знаете, двете кралски семейства имат родствена връзка. По същото време ще ни посетят и близките на кралица Амбърли, за да се запознаят лично с вас, така че няма да скучаем. Разполагаме с ограничен срок за подготовка и се налага да освободите следобедите си. Очаквам ви за уроци в Банкетния салон веднага след обяд. - Заяви Силвия и се запъти към вратата.
Човек би си казал, че дворцовият персонал планираше събитието от месеци. В градината бяха разпънати гигантски шатри, а по моравата се появиха масички за ордьоври и вина. Външната охрана беше засилена и към редовете на илейските стражи се присъединиха няколко суендуейски войника, придружили гостуващите знатни особи. Явно и чужденците съзнаваха под каква заплаха се намира дворецът.
За двете кралски семейства беше подготвена отделна шатра, оборудвана с тронове. Суендуейската кралица - чието име не можех да произнеса дори с цената на живота си -почти не отстъпваше по красота на кралица Амбърли и очевидно ги свързваше близко приятелство. Всички се бяха настанили удобно под централната шатра, с изключение на
Максън, който правеше почетни обиколки с момичетата и гостуващите си роднини.
Принцът сияеше от радост в компанията на братовчедите си, дори на дребосъците, които постоянно го дърпаха за сакото и хукваха нанякъде, а той ги погваше с един от многото си фотоапарати. Почти всички претендентки следяха игрите им с абсолютно обожание.
- Америка - извика ме нечий глас. Обърнах се надясно и видях Илейна и Лиа да говорят с жена, която изглеждаше досущ като кралицата. - Ела да се запознаеш със сестрата на Нейно Величество. - Нещо необяснимо в тона на Илейна ми подейства напрягащо.
Отидох при групичката им и направих реверанс на дамата, а тя се изкикоти и каза:
- Не си прави труда, миличка. Да ти приличам на кралска особа? Аз съм Адел, по-голямата сестра на Амбърли. - Протегна ми ръка за поздрав и изхълцука, докато се здрависвахме. Говореше с лек акцент и нещо в нея ми навяваше приятни спомени за дома. Тялото й имаше извивки на пясъчен часовник, а почти празната винена чаша в ръката й определено не беше първа, ако се съдеше по натежалия й поглед.
- Акцентът ти е страхотен. Откъде си? - поинтересувах се аз. Някои от южнячките в Избора имаха подобно произношение и ми звучаха много романтично.
- Хондурагуа. Крайбрежно градче. Израснахме в мъничка къщурка - Адел онагледи разказа си, сочейки тясната пролука между палеца и показалеца на свободната си ръка. - А виж я сега. Виж мен. - Добави тя, махвайки към роклята си. - Каква промяна преживяхме.
- Аз съм от Каролина, но веднъж родителите ми ме водиха на екскурзия до океанския бряг. Беше незабравимо - казах аз.
- О, не, не, не, малката - отхвърли тя страстите ми с ръка. Илейна и Лиа едва сдържаха смеха си. Очевидно не смятаха за редно сестрата на кралицата да фамилиарничи така. - Плажовете на Централна Илеа не струват пред южните. В нашия край трябва да се разходиш.
Усмихнах се и кимнах, само че колкото и да ми се обикаляше из страната, едва ли някога щеше да ми се отдаде шанс. След малко едно от многобройните хлапета на Адел я замъкна нанякъде, а Илейна и Лиа избухнаха в смях.
- Ама че карикатура! - прихна Лиа.
- Защо? Стори ми се много дружелюбна - свих рамене аз.