Храненията с кралското семейство и сбирките в Дамския салон се превръщаха в рутинни елементи на ежедне-вието ми, но междинните моменти винаги ме изненадваха с по нещичко. В последно време бях започнала да отделям повече внимание на музиката; инструментите в двореца превъзхождаха многократно онези, с които бях разполагала у дома. Да си призная, усещах как разглезвам сетивата си. Качеството на звука беше несравнимо по-добро. Освен това заниманията в Дамския салон вече не ме отегчаваха толкова - кралицата беше присъствала поне два пъти. Още с никоя от нас не бе говорила обаче; просто седеше в удобния си стол, обградена от прислужничките си, и ни наблюдаваше, докато четяхме или беседвахме.
А и враждебността помежду ни се беше уталожила напоследък. Явно свиквахме една с друга. След дълго чакане научихме чии снимки бяха попаднали в челната десетка на списанието. А в какво чудо се видях, като съзрях името си сред водещите! Марли заемаше първото място, следвана от Крие, Талула и Бариел. Селест се цупи на Барнел дни наред, но после всички забравихме за класацията.
Като че ли най-много напрежение създаваха небрежно разгласяваните пикантерии. Веднага след поредната си среща с Максън, всяко момиче неминуемо изпадаше в сантиментален изблик около преживяното. Като ги слушах какво разправят, имах чувството, че Негово Височество се кани да си избере поне шест-седем невести. Естествено, не всички сияеха от щастие.
Марли например беше излизала с принца доста пъти, което изправяше останалите претендентки на нокти. Въпреки това не ми се струваше толкова развълнувана, колкото след първата им среща.
- Америка, ще ти споделя нещо, но трябва да се закълнеш, че няма да продумаш и дума пред друг - каза приятелката ми, докато се разхождахме из градината. Досещах се, че е сериозно, понеже ме беше извела от Дамския салон с десетките му наострени уши и надалеч от зорките погледи на стражите.
- Разбира се, Марли. Добре ли си?
- Да, нищо ми няма. Просто... искам да чуя мнението ти по един въпрос. - По лицето й тегнеше тревога.
- Какво се е случило?
Тя прехапа устна и вдигна очи към мен.
- Става дума за Максън. Не мисля, че нещата помежду ни ще потръгнат. - Сведе унило глава.
- Защо говориш така? - попитах я аз загрижено. След като беше изплюла камъчето, можехме да продължим с разходката си.
- Ами, като начало, не... не чувствам нищо, разбираш ли ме? Нямая онази искра, онази духовна връзка.
- Просто понякога е доста срамежлив, това е. Дай му малко време. - Истина беше. Учудвах се, че още не го знаеше.
- Не ме разбра; искам да ти кажа, че май аз не харесвам него.
- А. - Това вече беше друго нещо. - Опитвала ли си? - Що за глупав въпрос задавах?!
- Да! С всички сили! Чакам ли, чакам да дойде онзи момент, в който да ме спечели с нещо, но той все не идва. Привлекателен е, но това не е достатъчна основа за изграждането на здрава връзка. Дори не съм сигурна, че ме харесва. Имаш ли някаква представа какво... сещаш се... какво го влече?
Позамислих се.
- Всъщност, не. Никога не сме обсъждали предпочитанията му по отношение на женската физика.
- Ето ти още нещо! Изобщо не си говорим. С теб може да си приказва с часове, но ние все не намираме общи теми. Обикновено си мълчим като риби и гледаме филми или играем карти.
Отчаянието й като че ли нарастваше с всяка изминала минута.
- И ние не винаги разговаряме. Понякога просто си седим мълчаливо. Пък и имай предвид, че романтичните чувства не се зараждат току-така. Може да сте от по-бавните. -Всячески се мъчех да й вдъхна надежда; изглеждаше ми на ръба на сълзите.
- Да ти кажа честно, Америка, мисля си, че единствената причина да съм още тук са симпатиите на хората. Максън цени мнението на народа си.
Не ми беше хрумвало, но звучеше напълно логично. Някога с лека ръка бях отписала вероятността зрителят да има глас, но принцът обичаше поданиците си. Навярно участието
им в избора на новата принцеса щеше да е по-голямо, отколкото сами предполагаха.
- Освен това - продължи поверително Марли - усещам взаимоотношенията ни някак... празни.
Този път сълзите й рукнаха.
Въздъхнах и я прегърнах. Най-искрено се надявах да остане при мен, но щом не обичаше Максън...
- Марли, ако не искаш да си с Максън, съветвам те да му го кажеш.
- О, не, няма да мога.
- Така е редно. Той не желае да взима за съпруга жена, която не го обича. Щом не изпитваш никакви чувства към него, трябва да му го признаеш.