Тя поклати глава.
- Не мога ей-така да си тръгна! Имам нужда да остана. Не мога да си отида у дома... не и в момента.
- Защо, Марли? Какво те задържа тук?
Позачудих се дали и двете не криехме в душите си сходни болезнени тайни. Дали и тя не целеше да стои настрана от някого. Единствената разлика между потайните ни съдби беше, че Максън познаваше моята. Исках да го чуя от нея! Голямо успокоение щеше да е, ако се окажеше, че не само аз бях попаднала тук по някакво абсурдно стечение на обстоятелствата.
Сълзите на Марли обаче секнаха почти толкова внезапно, колкото и бяха потекли. Подсмръкна няколко пъти и изопна гръб. Заглади с длани роклята си, изправи рамене и се обърна към мен, озарявайки лицето си с широка, топла усмивка.
- Знаеш ли какво? Обзалагам се, че си права. - Заотстъпва назад. - Просто трябва да се въоръжа с търпение и всичко ще си дойде на мястото. Трябва да те оставям. Имам среща с Тайни.
И се отправи към двореца с припряна крачка. Какво я беше прихванало, за бога?
На другия ден Марли умишлено ме избягваше. На следващия - също. Стараех се да спазвам дистанция в Дамския салон, но не и да страня от нея. Давах й да разбере, че може да ми се довери; че няма да я пришпорвам повече.
Чак на четвъртия ден ме удостои с тъжна, многозначителна усмивка. Просто кимнах в отговор. Явно само такъв диалог можехме да проведем относно вътрешните й терзания.
На същия ден, докато си седях в Дамския салон, Максън прати да ме извикат. Ще излъжа, ако кажа, че сърцето ми не подскочи от радост, като изтърчах в коридора и се хвърлих в обятията му.
- Максън! - въздъхнах, заровила лице в гърдите му.
Когато най-накрая се отдръпнах, той ми се стори стъписан - и нищо чудно. По време на приема в чест на гостуващото кралско семейство се бяхме измъкнали да поговорим насаме и му бях признала колко трудно ми е да осмисля чувствата си. Също така го бях помолила да не ме целува повече, докато не подредях мислите в главата си. Той беше кимнал, видимо наранен от молбата ми, но и решен да я уважи. И все пак нищо не беше ясно при положение, че се държеше като мое гадже, когато официално не беше.
В двореца оставаха още двайсет и две момичета след отпращането на Камил, Лайла и Микаела. Първите просто не си бяха на мястото, така че дисквалификацията им не учуди никого. Два дни по-късно Микаела пък изпадна в такъв пристъп на носталгия, че рухна в сърцераздирателни вопли по време на закуска. Максън я изпроводи от трапезарията, потупвайки утешително рамото й. Като че ли лесно преживя раздялата с тях, готов да съсредоточи вниманието си върху останалите евентуални съпруги, моя милост включително. И двамата отлично съзнавахме що за нелепост би било да ми отдаде сърцето си изцяло, като се имаше предвид, че дори аз самата не знаех накъде клони моето.
- Как се чувстваш днес? - попита ме любезно, отстъп-вайки назад.
- Прекрасно, то се знае. А ти какво правиш тук? Нямаш ли си работа?
- Председателят на Комисията по инфраструктура е болен, затова отложиха събранието. Цял следобед съм свободен като птичка. - Очите му светеха от вълнение. -Какво ти се прави? - Попита и ми предложи ръката си.
- Каквото и да е! Още не съм разгледала огромна част от двореца. Дочух, че имало конюшня? И кино? Досега не си ме водил на тези места.
- Решено. Малко почивка ще ми се отрази добре. Кой филмов жанр предпочиташ? -поинтересува се, докато вървяхме към стълбището, отвеждащо към сутерена.
- Честно казано, нямам отговор. Не съм гледала много филми. За сведение обаче -обичам да чета любовни романи.И хумористични!
- Романтична душа, значи? - повдигна вежди той, очевидно намислил нещо. Нямаше как да не се засмея.
Бъбрейки си, свърнахме зад един ъгъл. Когато наближихме вратите на киносалона, отряд на дворцовата стража ни направи път и отдаде чест. Поне дузина униформени се бяха струпали в коридора. Вече бях привикнала към тази гледка. Дори голямата им численост не можеше да отклони вниманието ми от забавлението, което ни предстоеше с Максън.
Спря ме не друго, а нечие възклицание. Двамата с принца се обърнахме едновременно.
И кого да видя - Аспен.
Ахнах слисано.
Преди няколко седмици бях чула един от управителите на двореца да споменава военния набор. Образът на Аспен беше изскочил в съзнанието ми и се бях позачудила какво ли прави. Но тъй като закъснявах за един от уроците на Силвия, нямах време да се впускам в дълбоки размисли.
Значи, все пак беше получил призовка от армията. И точно тук ли трябваше да го командироват...?