Но всяко чудо за три дни. В такова многолюдно обкръжение беше въпрос на време да дойде нечий рожден ден. Празникът на Крис се оказа в четвъртък. Естествено, беше споменала пред Максън, който никога не пропускаше възможност да раздава подаръци, и вследствие на това всички избраници бяха поканени на тържество със задължително присъствие. И така, четвъртъкът започна с фурия от момичета, които прескачаха от стая в стая, разпитваха коя какво ще облече и се превъзнасяха около предстоящото бляскаво събитие.
Не стана дума за подаръци, но реших все пак да я зарадвам с нещичко.
В деня на тържеството облякох една от любимите си ежедневни рокли и грабнах цигулката. Спирах се зад всеки ъгъл по коридорите към Банкетния салон, преценявайки обстановката. Щом стигнах целта си, тикнах глава през вратата, за да огледам стражите, подредени край стените. За щастие, Аспен го нямаше, но присъствието на толкова униформени мъже ми се стори комична гледка. Да не би да се готвеха за размирици?
Банкетният салон имаше приказна украса. По стените висяха празнични вази с впечатляващи букети от жълти и бели цветя, каквито надничаха и от разкошни бокали, разпръснати из цялата зала. Прозорците, стените, изобщо всичко неподвижно, беше накичено с гирлянди. Няколко малки масички бяха отделени от останалите и застлани с искрящо бели покривки. Отгоре им блещукаха ситни конфети. Ефектни панделки красяха облегалките на столовете.
В единия ъгъл на салона грамадна торта с цветовете на околната декорация само чакаше да бъде нарязана. Върху малка масичка до нея бяха наредени подаръците за рожденичката.
Имаше дори струнен квартет, който със замах обезмисляше идеята ми за подарък, а, разбира се, не липсваше и фотограф, през чийто обектив празненството щеше да се превърне в обществено достояние.
Настроението на гостите беше приповдигнато. Тайни - която досега бе успяла да се сближи единствено с Марли, разговаряше с Емика и Джена по-въодушевена от всякога. Марли, досущ като страж, постоянно се навърташе край един от прозорците. Нито веднъж не отстъпи от избрания си пост, но за сметка на това спираше всеки минувач за раздумка. Групичка Тройки - Кейли, Елизабет и Емили - се обърнаха към мен и ми помахаха лъчезарно. Отвърнах на поздрава им. Като че ли на този ден всички бяха обладани от духа на приятелството и щастието.
С изключение на Селест и Бариел. Обикновено неразделни, днес двечките се бяха отцепели в противоположни краища на салона - Бариел си бърбореше със Са- манта, а Селест седеше сама на една от масите, вкопчила ръка в кристална чаша с тъмночервена течност. Очевидно бях пропуснала нещо между снощната вечеря и днешния следобед.
Здраво стиснала калъфа с цигулката, тръгнах към дъното на салона, за да видя Марли.
- Здрасти, Марли. Добре са се постарали, а? - подхвърлих, оставяйки цигулката си на пода.
- Спор няма. - Тя ме прегърна. - Дочух, че Максън щял да намине по-късно, за да поздрави Крис лично. Не е ли мило от негова страна? Сигурно й е подготвил страхотен подарък.
Марли продължи да се превъзнася с типичния си патос. Още се чудех каква ли тайна крие, но вярвах, че сама ще подхване темата, приискаше ли й се да поговори с някого. Попразнословихме няколко минутки, докато от предната част на залата не се разнесе шумотевица.
Обърнахме се към вратата и докато приятелката ми запази спокойствие, моето настроение напълно се скапа.
Крис беше направила подчертано стратегически избор на тоалет. Всичките й гостенки се бяхме появили в ежедневно облекло - къси момичешки парцалки, а тя блестеше в рокля до пода. Дължината обаче не беше ос- новното. Разкошната й премяна сияеше в кремаво, почти бяло. Косата й бяха вдигнали с низ от жълти бисерни фуркети, образуващи дискретна имитация на тиара над челото й. Имаше зряло, царствено, булчинско излъчване.
Макар и сърцето ми да се намираше на кръстопът, почувствах болезнен пристъп на завист. Никоя друга нямаше да си спечели такъв момент. Колкото и тържества, колкото и вечери да ни очакваха, щеше да е проява на лош вкус да копираме този й външен вид. Забелязах как ръката на Селест - онази, която не беше заета с чашата, се свива на юмрук.
- Колко е красива само - коментира замечтано Марли.