- Повече от красива - отвърнах аз.
Тържеството се развихри, а двете с Марли гледахме отстрани. Най-изненадващо - и доста подозрително - Селест, видимо в разговорливо настроение, се лепна за Крис, докато рожденичката обикаляше из стаята и благодареше на всяко момиче поотделно, че я е уважило с присъствие; не че имахме избор.
Най-накрая стигна и до нашето слънчево ъгълче. Марли - съвсем предвидимо - се хвърли на врата й.
- Честит рожден ден! - изпищя възторжено.
- Благодаря ти! - отвърна Крис с не по-малка сърдечност.
- Навършваш деветнайсет, нали? - поинтересува се Марли.
- Да. Не мога дори да си представя по-хубав начин да отбележа повода. Толкова се радвам, че ни правят снимки. Майка ми ще е на седмото небе! Макар че разполагаме със средства, никога не сме имали достатъчно за такова празненство. Невероятно е! -Възкликна тя.
Крис беше Четворка, също като Марли. Кастата им не живееше в недоимък като моята, но предполагах, че по-добно разточителство беше недопустим лукс.
- Наистина е впечатляващо - вметна Селест. - Тържеството за миналогодишния ми рожден ден беше в черно-бяло. Появеше ли се някой дори с едно цветно петънце, не го допускахме да влезе.
- Еха - прошепна Марли. Думичката беше пропита със завист.
- Фантастично беше. Гурме ордьоври, сценично осветление... а музиката! Теса Тамбъл
долетя специално за партито ми. Чували сте за нея, предполагам?
И още как. Теса Тамбъл можеше да се похвали с поне десетина парчета в хит класациите. От време на време гледахме видеоклиповете й по телевизията, макар че мама не одобряваше особено. Според нея превъзхождахме многократно госпожички като Теса, а фактът, че те, за разлика от нас, се къпеха в пари и слава, направо я изкарваше извън нерви.
- Любимата ми изпълнителка! - ахна Крис.
, Теса е близка семейна приятелка, затова с радост направи концерт по случай рождения ми ден. Така де, кой би предпочел отегчителното присъствие на сбирщина Петици по време на празника си?
Марли ме стрелна с кос поглед. Видимо й беше станало неудобно заради пряката нападка на Селест.
- Опа - стрелна ме с поглед Селест. - Без да искам. Нямах намерение да те обидя.
Лепкавата сладост в гласа й ме подлудяваше. Отново изпитах непреодолимо желания
да я цапардосам... Не биваше да избухвам обаче.
- Не се сърдя - отвърнах спокойно вместо това. - Ами ти, Селест, с какво се занимаваш като Двойка? Незнайно защо не съм чувала твои песни по радиото.
- Модел съм - обясни ми тя с тон, който сякаш ме обвиняваше в невежество. - Сигурно си виждала рекламите ми.
- Не бих казала.
- Е, все пак си Петица. Едва ли можеш да си позволиш луксозни списания.
Заболя ме, понеже беше истина. Мей обичаше да прелиства скришом списанията в магазините, но нямахме причина да пилеем скромните си средства по тях.
Крис, отново вживявайки се в ролята на домакиня, реши да смени темата.
- Знаеш ли, Америка, от доста време се каня да полюбопитствам в кой бранш си била като Петица?
- Музикалния.
- Трябва да ни посвириш някой път!
Въздъхнах.
- Всъщност възнамерявах да те поздравя с изпълнение на цигулка. Струваше ми се интересен подарък, но ти вече си имаш цял струнен квартет, така че...
- О, моля те, посвири ни! - намеси се Марли.
- Моля те, Америка, нали съм рожденичка! - подкрепи я Крис.
- Ама ти си имаш цял... - Възраженията ми бяха напълно безполезни. Крис и Марли вече бяха помолили музикантите да направят пауза, а останалите момичета бързо се стекоха в нашия край на салона. Някои насядаха по пода с разперени поли, а други направо си придърпаха столове. Крис застана по средата, стиснала ръце от вълнение, а Селест стърчеше отстрани, държейки пълна кристална чаша, от която отпиваше.
Докато публиката ми се настаняваше, аз настроих цигулката. Младите музиканти дойдоха да ме подкрепят, а шепата забързани сервитьори оставиха работата за малко.
Поех си дълбока глътка въздух и опрях цигулката в брадичката си.
- Поздрав за теб, Крис - обявих е поглед към рожде- ничката.
Нагласих лъка на милиметри от цигулката, затворих очи и то плъзнах по струните.
За момент не съществуваха нито ехидната Селест, нито потайният Аспен, нито злонамерените бунтовници. На света нямаше нищо друго освен наниз от съвършени ноти, които се редяха плътно една до друга, сякаш се страхуваха, че времето ще ги раздели. Броеницата им обаче си оставаше непокътната и докато плаваше из пространството, от подарък за Крис се превърна в подарък за самата мен.
Може и да бях Петица, но не бях бездарница.
Мелодията се виеше изпод пръстите ми - позната като гласа на баща ми и миризмата на семейния дом - в продължение на няколко кратки, приказни момента, сетне се впусна в неизбежния си финал. Дръпнах лъка за последно през струните и го вдигнах във въздуха.