Потърсих с поглед Крис, нетърпелива да разбера дали е харесала подаръка ми, но дори не видях лицето й. Зад публиката се беше появил Максън. Облечен в сив костюм, под ръката си носеше кутия за Крис. Момичетата аплодираха любезно, но звукът не достигаше ушите ми. В съзнанието ми имаше място единствено за очарователното, благоговеещо изражение на Максън, което бавно премина в усмивка - усмивка, предназначена за мен, и никой друг.
- Ваше Величество - поздравих го с реверанс.
Всичките ми зрителки наскачаха да сторят същото.
Сред цялото това раздвижване дочух смаян писък.
- О, не! Крис, много съжалявам!
Още няколко момичета се пулеха в същата посока, а когато Крис се пообърна, разбрах причината. Върху разкошната й рокля червенееше петно от пунша на Селест. Изглеждаше като наръгана с нож.
- Извинявай, не съобразих движенията си. Стана случайно, Крис. Нека ти помогна. -За ухото на всеки незапознат тонът на Селест вероятно би прозвучал откровено, но не и за моето.
Крис се разплака и покри устата си с ръка, после избяга от салона, с което сложи край на тържеството. Максън тръгна след нея най-кавалерски, макар че много ми се искаше да беше останал.
Селест пледираше невинност пред всеки един слушател, който й беше на разположение. Тюздей кимаше в потвърждение, готова да свидетелства, но случката се посрещна с толкова въртене на очи и видимо разочарование, че подкрепата й беше безсмислена. Аз оставих цигулката си и безмълвно се отправих към вратата.
Марли обаче ме сграбчи за ръката.
- Някой трябва да направи нещо по въпроса.
Щом Селест бе съумяла да подтикне кротко същество като Ана към насилие, да скъса роклята ми без всякакви угризения и да събуди гнева на добрячка като Марли, значи, не заслужаваше да остане в Избора.
Налагаше се да я разкарам от двореца.
ДВАЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
- Казвам ти, Максън, не беше случайно. - Разхождахме се в градината, докато чакахме началото на бюлетина. Цял ден бях търсила подходящия момент да говоря с него.
- Но тя изглеждаше толкова смутена и засрамена - противопостави ми се принцът. -Защо й е да го прави нарочно?
Въздъхнах.
- Имай ми вяра. Виждам Селест всеки ден и това несъмнено беше подмолният й план да съсипе звездния момент на Крис. Толкова е настървена.
- Е, ако се е опитвала да отвлече вниманието ми от Крис, провалила се е. Прекарах почти час с нея. И то доста приятен.
Не исках да чувам повече. Знаех, че помежду ни се беше зародило нещо дребничко и крехко, и не желаех да го застрашавам. Не и докато не си изяснях собствените си чувства.
- А какво ще кажеш за случая с Ана? - смених темата аз.
- Коя?
- Ана Фармър. Момичето, което зашлеви Селест, а ти я изхвърли от двореца. Сигурна съм, че я е провокирала.
- Ти чу ли го с ушите си? - попита ме скептично.
- Ами... не. Но познавах Ана и също така познавам Селест. Повярвай ми, Ана не би прибягнала към агресия току-така. По всяка вероятност Селест я е нагрубила жестоко, за да реагира по този начин.
- Америка, съзнавам, че прекарваш повече време с участничките от мен самия, но до каква степен е възможно да ги опознаеш? Знам и че обичаш да се спотайваш в стаята си или в някоя от библиотеките. Смея да твърдя, че познаваш по-добре прислужничките си, отколкото която и да е от претендентките.
Навярно имаше право, но нямах намерение да отстъпвам от позицията си.
- Не си справедлив. Бях права за Марли, нали? Не смяташ ли, че е страшно мила?
Лицето му се изкриви в гримаса.
- Да... че е мила - мила е.
- Тогава защо не ми вярваш, като ти казвам, че постъпката на Селест беше внимателно обмислен ход?
- Америка, не твърдя, че лъжеш. Убеден съм, че в твоите очи нещата изглеждат именно така. Но Селест наистина се чувстваше виновна. И още от самото начало се държи вежливо с мен.
- Не се и съмнявам - измърморих под носа си.
- Достатъчно - въздъхна Максън. - В момента не ми се говори за останалите момичета.
- Но тя се опита да ми съблече роклята, Максън - оплаках се аз.
- Казах, че не желая да говоря за нея - отсече той гневно.
Дотолкова се простираше търпението ми. Изпуфтях и вдигнах ръце във въздуха, приземявайки ги бясно върху коленете си. Идеше ми да крещя от яд.
- Щом възнамеряваш да се държиш така, ще си намеря човек, който ще оцени компанията ми - каза той и се обърна да си ходи.