Луси пое въздух, сякаш се канеше да го пита нещо, но в този момент от отсрещния край на помещението се разнесе гръмовен вик. Един от стражите ни крещеше да запазим тишина.
Аспен тръгна в негова посока, а на мен ми олекна. Притеснявах се, че някой ще заподозре нещо.
- Това беше същият страж от одеве, нали? - попита Луси.
- Да, същият.
- Знам, че напоследък стои на пост пред вратата ви. Много е любезен - изкоментира тя.
Не се и съмнявах, че Аспен се отнасяше също толкова мило с прислужничките, колкото и с мен. Все пак бяха от една каста.
- Изключително чаровен е - добави Луси.
Усмихнах се и помислих как да отговоря, но стражът до вратата така или иначе беше наредил да мълчим. След като и последните разговори затихнаха, над стаята се спусна мрачна глухота.
И тогава чухме ясно. Над главите ни ставаше сражение. Заслушах се за свистенето на куршуми, и изобщо за някакъв звук, издаващ произхода на бунтовниците. Несъзнателно се бях вкопчила в момичетата от двете ми страни, сякаш така можехме да се защитим от предстоящото.
Грохотът не стихна с часове. Никой в помещението не смееше да помръдне, с изключение на Максън, който обикаляше предано и проверяваше състоянието на всяка една от ужасените си гостенки. В нашето ъгълче будувахме само двете с Луси и от време на време разменяхме по някоя думичка, но толкова приглушена, че ни се налагаше да четем по устните си. Като ни доближи, Максън се усмихна при вида на купчинката прислужнички, отпуснати върху мен. В онзи момент не долових и капка гняв у него, макар че наистина ми се искаше да разрешим вчерашния си спор. Вместо обида, върху лицето му се появи усмивка на облекчение и радост, че ме вижда жива и здрава. Гузната ми съвест отново се обади... В какво се бях забъркала?
- Добре ли сте? - попита принцът.
Аз кимнах. Той обърна поглед към Луси и се приведе през мен, за да й отправи същия въпрос. Вдишах и вкусих аромата на Максън. Такова ухание не се впръскваше от шишенце. Не беше канела, нито ванилия, нито пък - намеси се услужливо паметта ми - домашен сапун. Максън притежаваше своя собствена миризма, смес от химикали, която тлееше под кожата му.
Луси също кимна в уверение на това, че се държи.
- Предполагам, че сте изненадана да попаднете тук? - усмихна й се той, мъчейки се да разведри неприветливата ситуация.
- Никак даже, Ваше Величество. Не и с нея. - Луси ме посочи с глава.
Максън се обърна към мен, а лицето му се намираше на сантиметри от моето. Почувствах се неудобно. Цял куп хора ме приковаваха на място; не можех дори да помръдна. Освен това ни наблюдаваха десетки очи; включително тези на Аспен. За радост, нажеженият момент отмина бързо и принцът върна погледа си към Луси.
- Напълно ви разбирам - усмихна й се отново. Стори ми се, че се готвеше да добави нещо, но явно размисли и понечи да се изправи.
Аз обаче го сграбчих за ръката и прошепнах в ухото му:
- Северняци или Южняци?
- Спомняш ли си фотосесията? - попита ме той шепнешком.
Кимнах втрещено. Въпросната група бунтовници настъпваше на северозапад, опожарявайки насаждения и колейки мирни граждани по пътя си. Да ги пресрещнат, беше заповядал принцът. През цялото това време мародерската им шайка бе напредвала към крепостните ни стени невъзпрепятствано. Щурмували ни бяха убийци. Южняци.
- На никого не казвай. - Той ни остави, за да нагледа Фиона, която стискаше раменете си с ръце и ридаеше неутешимо.
Съзнателно забавих дишането си и се заех да подготвям плана си за бягство, в случай че разбиеха масивната порта, макар и да знаех, че е загуба на време. Докопаха ли ни, свършено беше с нас. Можехме единствено да кротуваме в очакване на съдбата си.
Часовете се точеха един след друг. Нямах представа колко е часът, но дремещите се бяха събудили, а будуващите започваха да окапват.
Тътнежът над главите ни не секна мигновено, а отслабна лека-полека. Накрая всичко утихна окончателно.
Няколко стражи отвориха портата и тръгнаха да проучват обстановката. След щателна проверка на двореца отрядът се завърна.
- Дами и господа — призова вниманието ни един от тях, - бунтовническата атака е била потушена. Ще ви помолим да се върнете по стаите си през тайните проходи. Дворецът е в безпорядък и има доста ранени стражи. Най-разумно е да избягвате големите зали и главните коридори, докато не бъдат разчистени. Участничките в Избора, моля, отправете се към стаите си и останете там до следващо нареждане. Говорих с готвачите и до час ще ви бъде донесена храна. Медицинският персонал ще ми е необходим в амбулаторното крило.