Всеобщото недоумение плавно се разсея и отстъпи място на ясно, болезнено предчувствие.
- Той да не би да... - подхвана шепнешком 1 айни.
- Да, точно това прави - отвърнах аз.
- Колкото и да ми е неприятно, след консултация със семейството ми и няколко от най-верните ни съветници взех решение директно да сведа Избора до Елита. Вместо десет обаче, ще оставя само шест финалистки - заяви Максън с делови тон.
- Шест? - ахна Крис.
- Не е честно - възропта Тайни със сълзи на очи.
Огледах се из салона, внезапно обхванат от жужащи вълни на недоволство. Селест беше вирнала брадичка, очевидно уверена в шанса си. Бариел стоеше със затворени очи и стиснати палци, навярно с идеята да предизвика състрадание. Марли, която уж си беше признала, че не изпитва чувства към Максън, изглеждаше учудващо напрегната. Защо й трябваше да остава?
- Не желая да ви измъчвам повече, затова моментално ще изброя имената на шестте дами. Лейди Марли и лейди Крис.
Марли въздъхна облекчено и опря длан в гърдите си. Крис изпълни от мястото си комичен победоносен танц и се озърна наоколо, очаквайки да види щастливи лица. Радвах се за нея, поне докато не осъзнах, че две от шестте щастливки вече бяха посочени. Дали Максън щеше да ме изпрати вкъщи заради онова разногласие помежду ни? Дали в неговите очи имахме общо бъдеще? А в моите? Какво щях да правя, ако ми покажеше вратата?
През цялото време до момента бях разполагала с последната дума относно срока на престоя си. Но чак сега съзнавах колко важно беше за мен да остана в двореца.
- Лейди Натали и лейди Селест - продължи той, удостоявайки ги с по един поглед. Кожата ми настръхна, като чух четвъртото име. Нима би задържал нея, а мен - не? Дори не беше за вярване, че я иска наоколо. А дали това не беше знак, че ми е дошло времето да си ходя? Точно по неин адрес бяхме спорили.
Лейди Елиз - продължи принцът, а всички момичета в салона притаиха дъх в очакване на последното име. Двете с Тайни се държахме за ръце.
И лейди Америка. - Максън ме погледна и усетих как всеки мускул в тялото ми се отпуска. Тайни зарида на момента и не беше единствената. Максън въздъхна шумно.
- Държа да изкажа съжалението си на всички останали, но, повярвайте ми, правя го за ваше добро. Най- малкото искам да ви вдъхвам празни надежди, излагайки живота ви на риск в същото време. Ако някоя от вас има нужда да поговори с мен, след вечеря заповядайте в библиотеката в дъното на коридора.
Максън излезе от трапезарията почти на бегом. Проследих го с поглед, докато не мина покрай Аспен, върху чието лице останаха очите ми. Излъчваше пълна обърканост... и знаех причината. Бях го уверила, че не обичам Максън, а той навярно беше направил прибързаното заключение, че и Максън не изпитва нищо към мен. Защо тогава не бързах да се прибера у дома? И защо Максън ме искаше наоколо?
Вратата още не се беше затворила зад принца, а Емика и Тюздей вече търчаха след него, несъмнено, за да търсят обяснение. Някои от момичетата се обливаха в сълзи, видимо съкрушени, а на нас, оставащите, се падаше задачата да ги утешаваме.
Настана пълен смут. Кротичката Тайни запляска буйно ръцете ми и изтърча от салона. Надявах се да не ме намрази заради случилото се.
До няколко минути всички се бяха разотишли, внезапно загубили апетита си. И на мен трагедията ми дойде в повече, затова се отправих към изхода. Докато подминавах Аспен, той ми прошепна „довечера“. Кимнах едва забележимо и продължих по пътя си.
Останалата част от сутринта протече повече от странно. Никога не бях имала приятели, чието отсъствие да ме натъжава. Всички заемани от участнички стаи на втория етаж бяха отворени, а дотогавашните им обитателки притичваха от врата на врата и си разменяха бележки с адреси. И поплакахме, и се посмяхме, а до следобеда дворецът се беше превърнал в едно много по-меланхолично място.
В отцепеното ми коридорче не беше останала нито една съседка и вече не се чуваха забързаните стъпки на прислугата, нито тряскането на врати. Аз четях книга на масата, докато трите ми помощнички чистеха прахта в стаята. Чудех се дали стените на замъка винаги всяваха такава самота. Пустотата засилваше носталгията ми по дома.
Внезапно на вратата се почука. Ан потърси с поглед разрешение да отвори, а аз й кимнах леко.
Когато Максън влезе в стаята, скочих на крака.
- Дами - поздрави той прислужничките ми. - Приятно ми е да ви видя отново.