— Освен ако „Старс“ не спечелят шампионата на Американската футболна конференция и в такъв случаи отборът е ваш завинаги.
Тя махна с трепереща ръка косата от лицето си.
— Аз… аз не знам нищо за футбола. Този шампионат? Това Суперкупата ли е?
За негова чест Хибърд търпеливо се впусна в обяснения.
— Малко по-различно е. Националната футболна лига е разделена на две конференции. Американската футболна конференция и Националната футболна конференция. Двата най-добри отбора от всяка конференция играят за победа в шампионата, а победителите в тези мачове играят за Суперкупата.
Тя искаше да се увери, че е разбрала.
— За да задържа отбора, „Старс“ ще трябва да спечелят шампионата на Американската футболна конференция?
— Точно така. Но, честно казано, госпожице Съмървил, шансовете им дори да се приближат дотам са практически никакви. Добър отбор са, но повечето играчи са все още млади. След две-три години може и да успеят, но не и този сезон, страхувам се. Точно сега най-силни в Американската футболна конференция са „Сан Диего Чарджърс“, „Маями Долфинс“ и, разбира се, миналогодишните носители на Суперкупата, „Портланд Сейбърс“.
— Бърт знаеше ли, че „Старс“ нямат възможност да спечелят тази година?
— Страхувам се, че знаеше. В завещанието му се казва, че не може да получите стоте хиляди долара, ако не се явявате на работа в спортния комплекс на „Старс“ по времето, когато сте собственичка на отбора. Разбира се, ще трябва да се преместите в Чикаго, но не бива да се притеснявате, че не сте подготвена да ръководите футболния отбор. В действителност Карл Поуг, управителят, ще върши работата.
Тя усети тъпа болка в гърдите си, когато замисълът на баща й й стана ясен.
— С други думи, аз няма да бъда нещо повече от фигурант.
— Карл няма право да подписва официални документи. Това влиза в отговорностите на собственика.
Тя не успя да скрие напълно мъката в гласа си.
— Защо Бърт е постъпил така?
Тогава Хибърд й подаде писмото.
„Скъпа Фийб,
Както знаеш, аз смятам, че ти си единственият ми провал. Години наред ти ме унижаваше публично, като се мотаеше с всичките онези педерасти, но аз няма да ти позволя да ми се опълчваш повече. Веднъж в живота си ще направиш каквото ти казвам. Може би най-после ще научиш нещо за отговорността и дисциплината.
Футболът прави от момчетата мъже. Да видим дали може да направи жена от теб. Не оплесквай и това.
Тя прочете бележката три пъти под погледа на адвоката и всеки път буцата в гърлото й растеше. Дори и от гроба, Бърт искаше да я контролира. Като я караше да се премести от Манхатън, той си мислеше, че ще я преобрази в това, което искаше. Баща й обичаше хазарта и очевидно бе решил, че тя няма да съсипе любимия му отбор за няколко месеца. Най-после той щеше да получи точно това, което искаше. „Старс“ ще попаднат в ръцете на Рийд, докато тя танцува по свирката на баща си.
Искаше й се да може да повярва, че мотивите му се основават на обич и загриженост, тогава може би щеше да му прости. Но тя много добре разбираше, че Бърт не знае нищо за обичта, а само за властта.
Тази нощ тя обикаляше из стаите на бащиния си дом и се молеше за душите на убитите животни и необичаните малки момичета, докато броеше часовете до мига, когато щеше да избяга от това място, където беше опознала нещастието.
Пег Ковалски, която беше икономка на Бърт през последните осем години, беше оставила една лампа да свети в просторната всекидневна, която се намираше в дъното на къщата. Фийб се приближи до прозорците, които гледаха към градината, и се опита да открие старото кленово дърво, нейното любимо скривалище, когато беше дете.
Опитваше се да избягва мислите за детството си, но тази вечер, докато се взираше в мрака, онова време не изглеждаше толкова далече. Усети как миналото я повлича към старото кленово дърво и ужасяващия звук от гласа на един тиранин…
— Ето те, Дебело шкембе. Слизай. Имам подарък за теб.
Стомахът на Фийб се преобърна при гръмкото нахлуване на гласа на братовчед й Рийд. Тя погледна надолу и го видя да стои под дървото, което беше нейно убежище по време на редките й престои у дома. Трябваше да замине на летен лагер на следващата сутрин. Досега беше успяла да избегне срещите с него, докато е сама, но не беше толкова внимателна. Вместо да стои в кухнята с готвачката или да помага на Ади да чисти баните, тя беше избягала сред усамотението на дърветата.