Тя знаеше, че не бива да позволи на Рийд да забележи колко ценна е снимката, защото той щеше да направи нещо ужасно, за да не може тя да я притежава.
— Вече имам много нейни снимки — излъга тя, — така че защо да ти давам нещо?
Той задържа снимката пред себе си.
— Добре. Тогава просто ще я скъсам.
— Не!
Тя скочи напред и протестът се изплъзна от устните й, преди да успее да го спре.
Тъмните му очи се присвиха от триумфа на подлостта му, а тя се почувства така, сякаш току-що около нея се бяха затворили острите челюсти на метален капан.
— Колко я искаш?
Тя се разтрепери.
— Просто ми я дай.
— Свали си гащите и ще ти я дам.
— Не!
— Тогава ще я скъсам.
Той хвана горния й край между пръстите си, сякаш се готвеше да я скъса.
— Недей! — Гласът й трепереше. Тя хапеше бузата си, но не успя да спре сълзите, които напираха в очите й. — Ти не я искаш, Рийд. Моля те, дай ми я.
— Вече ти казах какво трябва да направиш, Свински задник.
— Не. Ще кажа на татко.
— А аз ще му кажа, че ти си надута малка лъжкиня. На кого от двамата ни мислиш, че ще повярва?
И двамата знаеха отговора на този въпрос. Бърт винаги заставаше на страната на Рийд.
Една сълза се стече от брадичката й върху памучната й блузка, като направи петно с формата на амеба върху листото на ягодата.
— Моля те!
— Свали си гащите или ще я скъсам.
— Не!
Той скъса малко края на снимката и тя не успя да сдържи риданието си.
— Свали ги!
— Моля те, недей! Моля те!
— Ще го направиш ли, ревло?
Той скъса още малко.
— Да! Спри! Спри и ще го направя.
Той отпусна снимката.
Тя видя през сълзи нащърбеното скъсано място най-горе.
Очите му се плъзнаха по тялото й и се спряха там, където се сбираха краката й, онова тайнствено място, където вече започваха да растат няколко кичура златист косми.
— Побързай, преди някой да е дошъл.
Ужасен вкус на повръщано изпълни устата й. Тя откопча копчето отстрани на късите панталони. Докато се опитваше да свали ципа, в очите й запариха сълзи.
— Не ме карай да го правя — прошепна тя. Думите звучаха така, сякаш гърлото й беше пълно с вода. — Моля те! Просто ми дай снимката.
— Казах ти да побързаш.
Той дори и не поглеждаше лицето й, просто се беше втренчил в мястото между краката й.
Неприятният вкус в устата й стана още по-лош, докато тя бавно смъкваше панталоните си надолу през корема и бедрата, после ги пусна да паднат. Те застанаха около глезените й като изкривена цифра осем. Беше замръзнала от срам, застанала пред него по сини памучни гащички с мънички жълти рози.
— Дай ми я сега — помоли тя.
— Първо си свали гащите.
Опита се да не мисли за това. Опита се просто да си свали гащичките, за да може да вземе снимката на майка си, но ръцете й не искаха да се помръднат. Тя стоеше пред него и сълзите се стичаха по бузите й, а късите й панталони се бяха увили около дебеличките й глезени, но тя осъзнаваше, че не може да му позволи да я види.
— Не мога — прошепна тя.
— Направи го!
Малките му очички потъмняха от гняв.
Тя поклати глава разплакана.
Устата му се изкриви грозно и той скъса ценната снимка на две, после на още две, преди да пусне парчетата на земята. Настъпи ги под гуменката си, после хукна към къщата.
Като се спъваше в късите си панталони, тя се отправи невиждащо към съсипаната снимка. Паднала на колене, видя чифт раздалечени очи, дръпнати нагоре в ъгълчетата, също като нейните. Въздъхна трепетливо и си каза, че всичко ще бъде наред. Ще изглади парчетата и ще ги залепи отново.
Ръцете й трепереха докато подреждаше четирите измачкани парчета както трябва — първо двете горни парчета, после долните. Едва когато нагласи цялата снимка, тя видя последното злобно дело на Рийд. Дебели, черни мустаци бяха нарисувани точно над горната устна на майка й.
Това се беше случило преди двайсет и три години, но Фийб чувстваше болката в гърлото си и сега, докато стоеше до прозореца, загледана към дърветата. Целият разкош от детството й не можеше да компенсира това, че тя израсна в сянката на жестоката тирания на Рийд и презрението на баща си.
Нещо се потърка в краката й. Тя погледна надолу и видя Пух, който я гледаше с обожаващи очи. Наведе се да го вземе, после го притисна и го отнесе до дивана. Седна и започна да гали меката бяла козина. Часовникът, останал от дядо й, тиктакаше в ъгъла. Когато тя беше на осемнадесет, този часовник стоеше в кабинета на баща й. Тя зарови лакираните си в розово нокти в козината на главата на Пух и си припомни онази ужасна августовска нощ, когато дойде краят на нейния свят.