— Колко е лимитът на кредитната ти карта?
— Престани да се притесняваш за лимита и започни да се притесняваш дали въобще ще можеш да вървиш, когато свърша с теб.
— Треперя, господин Кораво момче.
Тя нацупи долната си устна и изпъчи гърди. После свали черната прилепнала рокля сантиметър по сантиметър като минаваше върху закръглените хълбоци и добре оформените бедра. Изпълнението й беше толкова секси, че той имаше чувството, че ще избухне още преди да я е докоснал. Още преди тя да измъкне краката си във високи обувки от купчината мрежа и ленти, той видя, че не го е излъгала за бельото.
Бяха останали само чифт черни чорапи и обувки с висок ток. Тя беше буйна и палава, освен това беше негова за цялата нощ.
Искаше му се да докосва с ръце всеки сантиметър от тялото й, но за да го направи, трябваше да стане и да изгуби тази прекрасна гледка. Затова остана на мястото си, галеше я с очи и плъзгаше поглед по тези невероятни крака.
Секундите отминаваха, мълчанието се проточваше. Колебанието й се завърна. Защо не казва нищо? Колкото повече мълчеше той, толкова по-сигурна ставаше тя, че нещо в нея не е наред. Преди това кипеше от самоувереност, но сега си припомни, че няма нищо общо с кльощавите модели. Бедрата й не бяха достатъчно слаби, хълбоците й бяха твърде закръглени, а стомахът й беше наистина плосък само веднъж, когато караше грип. Той сякаш въобще нямаше намерение да проговори и тя се наведе, за да сграбчи роклята си.
Той веднага скочи на крака с чело, сбърчено от загриженост.
— Фийб, скъпа, нали знаеш, че се шегувах за проститутката?
Той издърпа роклята от ръцете й и я прегърна.
Гърдите му бяха топли. Тя притисна лице до стегнатите му мускули. Умът й говореше, че тя не е в безопасност в прегръдките му, но сърцето й се чувстваше като че ли е открило своя дом.
— Кажи ми какво има. Твърде много ли се шегувах? Знаеш, че не исках да те наранявам.
Можеше да се скрие зад предишното си флиртуваме или да бъде откровена.
— Притеснявам се като ме гледаш така.
— Как?
— Знам, че трябва да сваля четири-пет килограма, но не мога да пазя диети, а ти си свикнал с по-слаби жени. Валери е…
— Какво общо има Валери с това?
— Тя е кльощава, а аз съм малко… аз съм дебела!
— О, боже! Предавам се. Наистина се предавам. — Той мърмореше и я галеше, а кожата на слепоочието й помръдваше от движението на устните му. — Много жени се чувстват несигурни заради телата си. Знам, че трябва да бъда мил и да проявявам разбиране по този въпрос. Но, Фийб, скъпа, това че ти се притесняваш да не би да си твърде дебела, е същото, както ако някой милионер се притеснява, че парите му са твърде зелени.
— Ти ме гледаше.
— Така е, но вече ще знам. Затварям си очите.
Той повдигна с длани гърдите й и се наведе над тях.
По тялото й хукнаха поточета от удоволствие, горещи и бълбукащи. Несигурността й се стопи, когато се притисна по-силно до него.
Не знаеше как са стигнали до леглото и какво е станало с обувките й, само усети, че сега той я слага върху мекото карирано одеяло. Тя се загледа в него, докато той сваляше останалите си дрехи, след това легна до нея.
— Чорапите са все още на мен.
— Знам.
Той прокара ръка по черния найлон и после по голата й кожа. Виждаше се, че чорапите го възбуждат.
— Свий колене и поотмести краката си, мила.
Тя го направи.
— Отново гледаш.
Тя погледна към главата му.
— Тук си също толкова красива, колкото и на всяко друго място.
Тя едва дишаше, докато той я докосваше и гледаше. Понякога целуваше бедрата й и промърморваше нещо до кожата й.
После усети не един пръст, а два. Знаеше, че я наблюдава. Чу възторга му от страстта й.
— Не — ахна тя, почти неспособна да говори. — Не. Искам те!
— Наистина ли, мила?
— Да, аз…
Тези пръсти! Той нямаше срам.
Дан се разсмя с пъклен смях, земен и похотлив.
— Отпусни се, скъпа…
Нищо на света не можеше да я накара да му каже да спре.
Тя полетя в пространството, достигна слънцето, после отново падна на земята. И той беше там, за да я поеме.
Премина доста време, преди тя да отвори очи.
— Не можах да те дочакам — прошепна тя.
— Аз не ти позволих — каза той и се намести върху нея.