В един миг тя се дръпна и той замръзна.
— Наранявам ли те?
— Не — отвърна тя и отново потръпна.
Той се засмя. Тялото й беше негово. Сам беше спечелил битката. Всеки сантиметър му принадлежеше и можеше да вземе толкова, колкото пожелае. Можеше да й покаже властта на силата, толкова по-голяма от нейната. Да я използва безсрамно. Чувствено. Да я накара да вика от удоволствие.
Целият беше потен, но още не можеше да й се насити.
Не беше достатъчно! Искаше повече. Повече от плътта й. Душата й.
Тя извика тихо и нещо в него се разплете, нещо, което трябваше да остане свито и непокътнато. Изплашен от инстинкти, развити още през детството, инстинкти, които го предупреждаваха да се страхува от парещата непоносима болка на нежните чувства, той я завъртя като парцалена кукла. Косата й беше покрила възглавницата като златиста мрежа. Този път не можеше да я изпрати през върховете сама.
Лицето й беше скрито и той нямаше причина за тази всепоглъщаща нежност, за тези топли чувства, от които му се приискваше да завие.
Той я завъртя към себе си, за да вижда нежното й красиво лице, поруменелите бузи, устните й. Притисна я силно и стисна очи, като преграда срещу чувствата, на които отказваше да даде име.
8.
Дан прекоси спалнята, без да се притеснява от голотата си. Фийб лежеше в леглото и гледаше множеството белези по тялото му, замислена за множеството удари, които е поело през живота си. Той извади от гардероба бял хавлиен халат и го облече.
— Трябва да поговорим, Фийб.
Никога не го беше виждала толкова сериозен, затова започнаха да я заливат спомени за случилото се в хотела в Портланд, когато се любиха за пръв път.
Той се приближи до леглото и седна, загледан във Фийб.
— Опасявам се, че и двамата се поувлякохме. Аз не използвах нищо.
Тя го изгледа неразбиращо.
— Не знам какво ми стана. Никога не съм бил толкова небрежен, дори и като хлапак.
Внезапно тя го разбра и в нея се появи едно необяснимо разочарование от факта, че вероятността тя да забременее го притеснява толкова много.
— Няма защо да се тревожиш. Вземам хапчета.
Той никога нямаше да узнае колко скоро беше започнала да го прави, точно след нощта в самолета.
— Сега сме деветдесетте. Притеснявам се и за други неща, освен контрола на раждаемостта. От години не съм бил с друга жена, освен Валери, а и договорът ми със „Старс“ изисква редовни прегледи. Знам, че съм здрав. — Той я погледна в очите. — Но не съм сигурен за теб.
Тя се вторачи в него.
— Ти си поживяла доста — продължи той тихо. — Не те осъждам. Просто искам да знам доколко си била внимателна и колко време е минало от последната ти кръвна проба.
Тя най-после разбра за какво й говори. Как можеше да обясни на този светски мъж, че по времето, когато тя спа за последен път с друг мъж, СПИН не беше сериозен проблем?
Тя се повдигна на възглавницата, погледна го през кичура коса, които беше паднал пред очите й, и се опита да заобиколи въпроса.
— Наистина знаеш как да накараш една жена да се почувства добре.
— Това не е шега.
— Не, не е.
Тя смъкна крака от другата страна на леглото и отиде до стола, където той беше захвърлил ризата си. Не искаше да води този разговор гола, но и не можеше да понесе мисълта, че ще се напъха обратно в роклята си, докато той гледа.
— Няма за какво да се притесняваш. Нищо ми няма.
— Откъде знаеш?
Тя пъхна ръце в ръкавите на ризата му.
— Просто знам.
— Страхувам се, че това не е достатъчно.
— Няма за какво да се тревожиш. Имаш думата ми.
Ризата му нямаше копчета, затова тя уви два пъти пояса му около кръста си и завърза краищата.
— Дори не ме поглеждаш. Криеш ли нещо?
— Не — излъга тя.
— Тогава седни, за да поговорим.
— Нямам какво повече да ти кажа. Май е по-добре да ме отведеш вкъщи.
Той стана.
— Не и преди да свършим с това. Плашиш ме.
Но гласът му не беше уплашен, беше ядосан. Тя обу обувките си.
— Всичко беше наред при последния ми преглед.
— Кога беше това?
— Пролетта.
— Колко мъже си имала оттогава?
Въпросът му беше честен, но тя все още чувстваше някаква болка в себе си.
— Дузини! Всички знаят, че спя с всеки, който поиска!
Той направи две крачки и застана до нея.
— Дявол да го вземе! Не прави така! Колко?