— Имена и адреси ли искаш?
Тя стисна устни, за да добие по-тежък вид.
— Първо ми дай бройка.
Очите й започнаха да парят.
— Ще трябва да ми се довериш. Казах ти, че няма защо да се притесняваш. Историята на моя сексуален живот не е твоя работа.
— В момента е точно моя работа. — Той улови ръката й, не за да я нарани, а за да й покаже, че не може да се измъкне. — Колко?
— Не ми причинявай това!
— Колко, по дяволите?
— Не е имало други! Само ти.
— Сигурно — провлече той.
Недоверието му беше последната капка, която преля чашата на тази нощ, наподобяваща огромна вълна от чувства и сълзите се изплъзнаха от очите й.
— Ако искаш вярвай!
Тя се отдръпна от него и тръгна към вратата. Гласът му омекна и той я улови, преди да се е измъкнала, после я притисна до гърдите си.
— Не плачи заради мен. Не бива да плачеш, мила. Просто ми кажи истината.
— Дълго време нямаше никой — каза тя уморено. — Много дълго време.
Той се отдръпна от нея, за да я погледне в очите и тя видя, че гневът му е заменен от объркване.
— Истината казваш, нали?
Тя кимна.
Той зарови пръсти в косата й и я притегли до рамото си.
— Въобще не те разбирам.
— Знам — прошепна тя.
Той я придърпа към едно удобно кресло и я сложи в скута си.
— Какво ще правим?
— Още когато те видях за пръв път полудях по теб. — Той притисна главата й до рамото си. — Като казваш много време, за повече от година ли говориш?
Тя кимна.
— Повече от две?
Тя отново кимна.
— Много повече?
Ново кимване.
— Започвам да се досещам. — Той погали косата й. — Наистина си обичала Флорес, нали?
— Повече от всеки друг. До този миг.
— Да не се опитваш да ми кажеш, че оттогава в живота ти не е имало никой? Това ли е? Фийб, но вече трябва да са минали шест или седем години от смъртта му?
Трябваше да го направи. Нямаше надежда за общо бъдеще, ако тя не събере смелост, за да му каже истината и да му позволи да я види такава, каквато е в действителност, с белезите й и всичко останало. Но се страхуваше до смърт да разкрие толкова много от себе си.
Той не се опита да я спре, когато тя стана и отиде до леглото. Тя седна в единия край, с лице към него, стиснала колене, а ръцете й бяха вкопчени в ризата.
— Артуро беше хомосексуалист, Дан. Той не ми беше любовник. По отношение на всичко, което имаше значение, той ми беше като баща.
Никога не го беше виждала толкова объркан.
— Е, тогава нищо не разбирам.
Най-трудното нещо в живота й беше да се довери толкова силно на друго човешко същество, но тя го обичаше и не можеше да се крие повече. Събра смелост и му разказа за изнасилването, като объркваше изреченията и кършеше ръце, докато се опитваше да му обясни. Когато видя гнева му, осъзна, че несъзнателно се беше подготвила за недоверие. Сега думите идваха по-лесно. Разказа му за онези ужасни месеци в Париж, когато спа с толкова много мъже, но той не показа негодувание, а само съчувствие, което омекоти чертите на лицето му и я накара да закопнее за прегръдките му. Но остана на мястото си и почти загубила смелостта си, се опита да му опише колко смразена се е чувствала години наред и как й е било невъзможно да допусне интимна близост.
Когато свърши, тя замлъкна, а мускулите й пищяха от напрежение, докато изчакваше Дан да възприеме факта, че той е мъжът, с когото тя е избрала да прекъсне годините на въздържание. Той не й беше обещавал нищо, но тя му позволяваше да узнае какво означава за нея. Никога не беше рискувала толкова много.
Седеше замръзнала на ръба на леглото и гледаше как той става от креслото и се приближава до нея. Усети потиснатата му ярост в напрегнатите мускули на врата му, но в същото време съчувствието в очите му й даваше да разбере, че тази ярост не е насочена към нея.
Той я взе в прегръдките си и когато заговори, гласът му беше изпълнен с чувства.
— Толкова съжалявам, скъпа. Толкова съжалявам.
Той наведе глава и започна да я целува и тя почувства изцелението при докосването на устните му. В този миг й се искаше да му каже, че го обича, но целувката му ставаше все по-страстна и той започна да я гали. Не след дълго разумът й се изплъзна, докато тялото му прогонваше сенките на миналото.
Когато той я откара вкъщи, вече беше около три часа. Беше облякла роклята си, анцуга му и мантото си. След хаоса от чувства през тази нощ тя се чувстваше успокоена, а и той й изглеждаше поотпуснат.