Колкото повече мислеше над признанията на Дан за детството му, толкова повече й се искаше да вярва, че той я подпитва, за да разбере какво е отношението й към семейството. Думите му й позволиха да освободи онези безценни мечти, скривани години наред — мечти за съпруг, който ще я обича, и къща, пълна с деца, които никога няма да узнаят какво означава да растеш необичан.
Малкото пъти, когато се разминаваха с Дан в коридора, тя усети, че помежду им преминава нещо нежно и прекрасно. Въпреки това, любовта й към него я плашеше. Как щеше да се справи, ако той не отвърне на тази любов? Толкова дълго беше живяла в сянка. Дали беше възможно най-после да пристъпи под слънчевата светлина?
През първата четвърт на мача „Старс“ — „Билс“ нямаше резултат. Когато Фийб напусна игрището и влезе в ложата, беше толкова напрегната, че й се прииска да прекара следващите три четвърти пред телевизора с някои стар филм на Дорис Дей. Взе си чаша доматен сок от бармана и се загледа в двата телевизора, където се появи реклама на „Найк“.
— Постоянно се оплакваш, че трябва да гледаш мача само с мъже, затова ти доведох компания.
Тя се обърна и видя Рон, който стоеше до нея, придружаван от една млада жена с червена къдрава коса и дружелюбна, но доста срамежлива усмивка.
— Тази приятелка се оказа в ложата за официалните лица, но цигареният дим й пречи.
— Надявам се, че нямате нищо против — каза жената. — Задушавам се от дима, а Рон ми каза, че не разрешавате да се пуши тук.
— Нямам нищо против.
Имаше нещо много мило в носа й с лунички и дребничките й черти, почти като на фея. Фийб реши, че това действително е подобрение след високите светски дами, с които се срещаше Рон в последно време. Осъзна, че почти автоматично отвръща на усмивката й.
Един от помощниците на Рон се появи до него и той се извини и излезе.
— Имам чувството, че се натрапвам — смотолеви младата жена.
— Глупости. Радвам се, че имам компания. Може би ще ме поразсее. Тъкмо се опитвах да реша как да изтърпя до края на мача, без да повърна или да припадна. — Тя протегна ръка. — Фийб Съмървил.
— Шейрън Андърсън.
Жената също подаде ръка.
— Сега да ти вземем нещо за пиене.
Фийб заведе Шейрън до бара и тя си поръча диетично пепси.
— И ти май не ставаш за пияч.
— От алкохола ме боли глава. Докато бях в колежа, ме смятаха за най-скучното момиче.
Фийб се засмя. Липсваха й нейните приятелки, а тази млада жена имаше приятно самокритично чувство за хумор.
Втората четвърт започваше и те отнесоха чашите си до местата си край прозореца. Фийб отправи поглед надолу към Дан, после се обърна, за да погледне телевизионния екран, където го даваха в близък план. Той крещеше нещо в слушалките, а очите му не се отместваха от защитата на „Старс“.
Тя се сви, когато рънингбекът на „Билс“ откри огромна пролука в защитната линия на „Старс“ и направи петнайсет ярда, преди Уебстър да го събори.
— Мисля, че не бих издържала още три четвъртини. Искам да припадна, докато свърши мачът.
— Сигурно е трудно да гледаш мач, когато залогът ти е толкова голям.
— Преди мразех футбола. Аз бях…
Тя ахна уплашено и скочи от мястото си, когато „Билс“ завършиха един пас от двайсет и един ярда.
— Стига толкова! Трябва да се махна оттук. Остани да гледаш, а аз ще се поразходя по коридора, за да се успокоя.
Шейрън се изправи.
— Ще дойда с теб.
— Не е необходимо. Наистина.
— Нямам нищо против. Честно казано, не съм кой знае какъв любител на футбола. Освен, ако не предпочиташ да си сама.
— Ще ми бъде приятно.
Застланият с килим коридор беше опустял, но шумен, заради звуците от телевизорите, виковете и овациите, идващи иззад вратите на другите ложи.
Фийб кръстоса ръце пред гърдите си и започна да се разхожда. Надявайки се да се разсее, тя попита:
— Откога се срещате с Рон?
— О, ние не се срещаме. Срещнахме се днес. Все пак наистина е много мил.
— Страхотен е. А не вреди и фактът, че е много готин.
— Трябва да призная, че ми е приятно да бъда с мъж, който не стърчи толкова много над мен. Аз съм прекалено ниска и това е рядкост. Точно това е най-доброто в моята работа. Всички са по-ниски от мен.