Выбрать главу

— Какво работиш?

— Детска учителка съм.

— Харесва ли ти?

— Страхотно. Не че не очаквам с нетърпение края на работния ден. Децата са сладки, но ме изтощават.

Те стигнаха до един завой на коридора. Макар и да не искаше да гледа играта, Фийб не искаше и да се отдалечава, затова пое обратно.

— Сестра ми, Моли, гледа близнаците на съседите. Понякога ги води вкъщи, когато съвсем полудеят и не може да се оправи с тях. Те са малки палавници, но ми е много приятно да си играя с тях.

Шейрън я изгледа с любопитство.

— Не изглеждаш от типа жени…

Тя спря и сведе очи притеснено.

— Не изглеждам от типа жени, които се радват на децата?

— Извинявай. Звучи като обида, а нямах предвид това. Просто си толкова бляскава.

— Благодаря. Не си единствената, която мисли това за мен. Дори и хора с въображение като че ли не успяват да ме видят като майка.

Тя прехапа устни, защото всички тревоги за бъдещето й с Дан се завърнаха.

— Какво има?

От близките ложи се чу един общ стон и тъй като всички те бяха почитатели на „Старс“, Фийб забърза крачка.

— Децата са много важни за мъжа, с когото имам връзка. За мен също, но той все още не го е разбрал. — Тя се усмихна тъжно. — Опасявам се, че на него му е по-лесно да си представи как изскачам от тортата на ергенско празненство, отколкото, че ще бъда майка на децата му. И тъй като той всъщност не ми е казал нищо за намеренията си, на мен ми е много трудно да му покажа, че се чувствам по същия начин по въпроса за семейството.

— Повярвай ми, разбирам те от собствен опит.

— Имаш връзка с такъв човек ли?

— Да.

Тя изглежда се притесни и Фийб й се усмихна окуражаващо.

Шейрън въздъхна.

— Отношенията ни са много особени. През целия си живот съм привличала съвсем обикновени мъже, братя на приятелките ми. Тихи, приятни мъже, не особено вълнуващи, но стабилни. И ето, появява се в живота ми и аз не знам откъде този гръцки бог. Той е този тип, който отминава обикновените жени като мен, предпочитайки бляскави жени като теб. От седмици ме подпитва за брак и деца и съм почти сигурна, че скоро ще ми направи предложение, но въпреки това не мога да разбера какво намира в мен.

— Сигурно същото нещо, което виждам и аз. Една много мила жена, която би била чудесна съпруга.

— Благодаря, Фийб. Иска ми се да можех да го повярвам. Той ме подлудява. В тези времена и на тези години… искам да кажа, ако си готов да направиш предложение за брак на някого, няма ли да очакваш… — Шейрън почервеня и избъбри: — Той се отнася с мен, сякаш съм Дева Мария.

— Не спи с теб?

Шейрън зарови пръсти в косата си с притеснен вид.

— Не мога да повярвам, че този разговор е действителност. Дори на сестра си не съм казвала за това, а на нея казвам всичко.

— Ние се срещнахме в критично положение. Като двама непознати, които седят един до друг в обречен самолет.

Фийб изтръпна, когато от близките ложи избликна нов хор от стонове.

— Тайната ти е на сигурно място. Но да си призная, малко ти завиждам. Ти поне никога няма да се страхуваш, че си му нужна само за секса.

— Предполагам, че си права. А и честно казано, аз въобще не съм го окуражавала. Той е най-вълнуващият мъж, когото съм срещала, но сякаш не мога да се почувствам спокойна с него. Много е объркано.

Фийб се сети за думите на Рон, че Шейрън е била в съседната ложа — онази, която се използваше в случай, че официалните са твърде много. Ухажорът на Шейрън сигурно беше някоя голяма клечка и Фийб не се сдържа да я попита.

— Не съм чувала никакви особени клюки. Хората сигурно все още не знаят за теб и твоя гръцки бог.

— Местните вестници тръбиха достатъчно за развода му, затова внимавахме да не се появяваме заедно. Този е първият мач, на който идвам. Всъщност се чуха повече слухове за вас двамата, отколкото за нас. Приятелството ви изглежда е от голямо значение за него.

Фийб я изгледа въпросително, после всичко в нея притихна. От ложите се понесоха бурни овации, но тя не ги чу. Не чуваше нищо друго, освен ударите на сърцето си.

Шейрън не успя да забележи, че нещо не е наред.

— Май няма защо да се изненадвам, че Дан никога не ти е говорил за мен.

— Не, не ми е говорил.

Гласът й сякаш идваше от огромно разстояние.

— Той е доста затворен човек за много неща. Не че се подценявам… Наистина… но аз просто не разбирам какво вижда в мен.