Фийб разбираше. Шейрън Андърсън беше милото, земно момиче, в което един мъж се влюбва и за което се жени. Фийб беше привлекателната празноглавка, с която мъжът ляга и която после забравя.
Избухнаха нови овации.
Фийб нямаше представа как е стигнала до ложата и как е успяла да даде интервюто след втората четвърт. За късмет, бурните овации през третата и четвъртата четвърт направиха невъзможни всякакви разговори. Когато всичко приключи, тя едва успя да забележи решителната победа на „Старс“ над „Билс“ двадесет и четири на десет.
По двата телевизора, закрепени на тавана, един коментатор обясняваше как се е случило всичко.
— „Билс“ започнаха да губят инерция през втората четвърт и така и не успяха да си я възвърнат. Не може да се правят толкова много и големи грешки срещу един така талантлив отбор, който има много добър треньор. По време на сезона „Старс“ ставаха все по-добри. Няма съмнение, този сезон „Старс“ са отборът — Пепеляшка.
Междувременно собственичката на отбора — Пепеляшка беше изоставена с разбито сърце и стъклена пантофка, която стана на милион парченца.
Часове по-късно тя стоеше до прозореца на спалнята си с подути очи и болка в гърдите и се чудеше как ще намери смелост да продължи напред. Беше преживяла толкова страшно, смазващо предателство и й се струваше, че я разкъсват. За пръв път в живота си беше посмяла да се надява, че е достойна за любов, но само за да открие отново, че е сгрешила.
Вече не й бяха останали сълзи. Чувстваше се празна като строшен съд.
Толкова те обичах, Дан! Ти защо не можа да ме обикнеш?
Следващият вторник Шейрън тъкмо прибираше боите в шкафа, когато Дан влезе в класната стая. Видът й беше ужасен, както обикновено, и тя се опита да пъхне ризата в панталоните си. Защо всеки път, когато той минаваше, тя трябваше да е в най-лошия си вид?
— Изтърва децата. Заминаха си преди повече от час.
— Иска ми се да бях успял да се измъкна по-рано.
— Изненадана съм, че въобще си се измъкнал. — Тя притеснено започна да развива надолу ръкавите на ризата си. — Кога тръгвате за Маями?
— Тази вечер. Първата ни тренировка е в сряда сутринта.
— Още една победа и ще играете за титлата на Американската футболна конференция.
— Лошото е, че за да стигнем дотам, трябва да бием „Долфинс“. — Той пъхна ръце в джобовете си. — Трябва да се срещна с разни журналисти в пет и трийсет. Защо не отидем да хапнем набързо?
— Не знаех, че ще минеш и обещах на сестра ми, че ще отида с нея да пазаруваме. — Тя забеляза, че той е напрегнат. — Какво има?
— Мога да почакам.
— Сигурен ли си? Знам колко напрегната е програмата ти. Дори не можахме да се видим след мача в неделя.
— Бих предпочел да говорим насаме. Това, като че ли, не е най-подходящото място за разговори.
По природа тя не беше настоятелен човек, особено пък когато той беше наоколо, но искаше да приключат с това. Отиде до една от малките масички, дръпна стола и седна.
— Всички си заминаха, така че никой няма да ни прекъсва. Да поговорим сега.
Би трябвало да изглежда смешен, когато отпускаше грамадното си тяло върху миниатюрното столче до нея, но движенията му бяха грациозни, както винаги. Само като го погледнеше, и започваше да се чувства неудобно, губеше самоувереността си. Кога ли ще започне да се чувства спокойна с този мъж?
Той взе ръката й и я притисна между своите длани.
— Шейрън, ти си сред най-прекрасните хора, които съм познавал.
Сърцето й се разтуптя от ужас. Чакаше този миг от седмици, но сега, когато той настъпи, тя не беше готова.
— Още когато те срещнах, осъзнах, че в теб мога да открия всичко, от което се възхищавам в една жена. Ти си кротка и мила…
Той изброяваше достойнствата й, но вместо да се чувства поласкана, на нея й се искаше да пусне ръката й. Всичко в него беше твърде голямо за нея — размерите му, известността му. Беше прекалено хубав, прекалено силен, прекалено богат. Защо не можеше да бъде обикновен като нея?
Той потърка ръката й.
— Дълго време ме занимаваше мисълта, че е възможно да имаме общо бъдеще. Подозирам, че знаеш това.
Той се канеше да й направи предложение и тя трябваше да приеме, защото само ненормална жена би отблъснала мъж като него. Животът се готвеше да й предложи златния пръстен, защо тогава й се искаше да скочи от въртележката?
— … точно затова ми е толкова трудно да ти кажа, че съм сгрешил.