Той сведе очи към ръката й.
— Сгрешил?
— Водех те към нещо, което смятах за правилно, но едва в последно време осъзнах, че не е.
Тя се намести, вече малко по-спокойна и си позволи първия лъч надежда.
— Не е ли?
— Шейрън, съжалявам. През последните няколко дни мислих много за нас двамата…
— Да?
— Всичко това е моя грешка. Достатъчно голям съм, за да познавам себе си и да не се обърквам по този начин.
Страхуваше се, че ако той не започне да говори по същество, тя ще издъхне от напрежение.
— Колкото и прекрасна да си, а ти си прекрасна… колкото и важни да са за мен отношенията с теб…
Гласът му отново замря.
— Дан, изоставяш ли ме?
Той изглеждаше ужасен.
— Господи, не! Нищо подобно. Ние сме приятели. Просто…
— Така е! Изоставяш ме.
Лицето му се помрачи.
— Чувствам се като негодник, че те подведох. Просто се увлякох по теб, по децата и въобще… Сигурно ще си помислиш, че досега би трябвало да знам какво искам от живота. Извинявай, че те забърках в кризата в средата на живота ми.
— Не, не, няма нищо! Наистина. Разбирам те. — Тя едва сдържаше радостта си. — Мисля, че от известно време съм наясно, че не сме един за друг, но не знаех как да ти заговоря за това. Радвам се, че дойде да ме видиш и оценявам честността ти. Повечето мъже не биха се подложили на това изпитание. Просто щяха да престанат да се обаждат.
— Не мога да направя такова нещо.
— Разбира се, че не можеш.
Тя не успя да удържи усмивката, която се разля по лицето й.
Той започваше да се забавлява.
— Не искаш ли да викаш, да ме удариш или нещо такова?
Понякога не схващаше шегите му, но за тази се усети.
— Сигурно се забелязва, че се чувствам облекчена. Доста откачено се чувствах през последните седмици. Ти си мъжът, за когото всяка жена мечтае. Знам, че трябваше да се влюбя в теб.
— Но не се влюби.
Тя поклати глава.
— Шейрън, направо не мога да повярвам, че ще направя това, но не очаквах този разговор да завърши толкова добре. Един приятел ме попита за теб вчера. В началото си мислех, че е просто любопитен, защото знаеше, че си моя гостенка на мача в неделя, но после разбрах, че самият той иска да излезе с теб.
— Едно от нещата, които научих през изминалите няколко месеца беше, че не се чувствам удобно със спортисти.
— Идеално.
Не разбираше защо той се усмихва. Той стана от стола все още усмихнат.
— Моят приятел не е кой знае какъв спортист. Играе баскетбол, но да си остане между нас, е доста жалък.
— Не знам.
— Става дума за Рон Макдърмит, нашия управител.
— Рон?
— Ще има ли някакъв проблем, ако му дам телефона ти?
— Проблем? Не, никакъв проблем.
Гласът й може би беше прозвучал твърде развълнувано, защото Дан се разсмя. Той се наведе и я целуна по бузата.
— Имам чувството, че често ще се виждаме.
Когато тръгна към колата си, той все още поклащаше развеселено глава. Животът му започваше отново, а бъдещето вече не беше неясно, а кристалночисто. Сега, когато нещата с Шейрън се бяха оправили, той можеше да каже на Фийб колко много я обича. Сърцето му знаеше това отдавна, но самият той беше твърде объркан от еротичната димна завеса, която я обграждаше, за да го разбере. Неговата сладка, умна, смела празноглавка. Сигурно никога не би забравил как тя седеше на ъгъла на леглото и му разказваше тайните си. Когато му разказа за изнасилването, той изпита желание да завие. Караше го да изпитва неща, които го плашеха до смърт.
Той стигна до колата си и част от възторженото му настроение се стопи. През детството си беше оцелял, защото се беше научил да не обича никого твърде много, а дълбочината на чувствата, които изпитваше към нея, го ужасяваха много повече от която и да е защитна линия, с която се беше сблъсквал.
Винаги прикриваше разни неща от жените, но това щеше да бъде невъзможно с нея. Да й каже колко я обича, означаваше да поеме най-големия риск в живота си, защото винаги съществуваше възможността тя да захвърли чувствата обратно в лицето му.
Той си напомни, че под всичката тази дързост, Фийб беше най-милият човек, когото познаваше. Разбира се, че няма нужда да се страхува. Разбира се, че сърцето му ще бъде на сигурно място при нея.
9.
— Стига си се чумерил, Дарнъл. Плашиш фотографите.