Мащехата й, Лейра, беше заминала заедно с двумесечната Моли при майка си в Кливлънд. Фийб, осемнадесетгодишна тогава, беше вкъщи и си събираше багажа за Маунт Холиоук, където щеше да учи за първа година. Обикновено не я канеха на празненствата на футболния отбор на Нортуест Илинойс стейт, но сега Бърт беше домакин и затова и тя беше включена. По това време Бърт все още не беше купил „Старс“ и Нортуест беше негова мания. Рийд играеше в отбора, а и щедрите дарения на Бърт за спортния фонд правеха от него много влиятелен възпитаник.
Тя прекара деня едновременно в радостно очакване и страх от вечерното празненство. Въпреки че голяма част от детската й пълнота беше изчезнала, тя все още се притесняваше от фигурата си и носеше торбести, безформени дрехи, за да прикрие пълните си гърди. Животът й с Рийд и баща й я беше озлобил към мъжете, но в същото време тя не можеше да не мечтае, че някой от известните спортисти ще я забележи.
Началните часове на празненството прекара настрани, като се опитваше да изглежда незабележима. Когато Крейг Дженкинс, най-добрият приятел на Рийд, се приближи към нея и я покани на танц, тя едва успя да кимне. Тъмнокос и красив, Крейг беше звездата на отбора. Дори и в най-необузданите си мечти, тя не беше си представяла, че той ще я забележи, още по-малко пък, че ще я прегърне през раменете, след като музиката свърши. Започна да се отпуска. Танцуваха отново. Тя пофлиртува малко, смя се на шегите му.
И после всичко се обърка. Той беше пил твърде много и се опита да опипа гърдите й. Дори и когато тя му каза да спре, той не я послуша. Стана по-агресивен и тя избяга навън сред поройния дъжд и гръмотевиците, за да се скрие в малката метална барака до басейна.
Там я намери Крейг, и там, сред непрогледния горещ мрак, я изнасили.
След това тя направи грешката, която правят много от жертвите на изнасилване. Замаяна и кървяща, тя се завтече до банята, където повърна, а после изми следите от неговото насилие във ваната с гореща вода.
Час по-късно, разплакана и едва говореща, тя завари Бърт в кабинета му. Беше отишъл там, за да вземе една от кубинските си пури. Тя все още помнеше недоверието му. Той прокара пръсти през стоманеносивата си късо подстригана коса и я изгледа. Тя стоеше пред него, в торбестия сив анцуг, който беше навлякла, след като излезе от ваната. Никога не се беше чувствала по-уязвима.
— Искаш от мен да повярвам, че момче като Крейг Дженкинс, толкова не може да си намери жена, че е трябвало да те изнасилва?
— Вярно е — прошепна тя.
Думите едва успяваха да се промъкнат през стегнатото й гърло.
Димът от пурата му се виеше като мръсна лента около главата му. Той смръщи гъстите си, прошарени вежди.
— Това е отново един от твоите драматични опити да спечелиш съчувствието ми, нали? Наистина ли си мислиш, че ще проваля футболната кариера на това момче, само защото ти искаш внимание?
— Не е така! Той ме изнасили!
Бърт изръмжа отвратено и подаде глава навън, за да изпрати някого за Крейг. Той пристигна след няколко минути, придружен от Рийд. Фийб помоли баща си да отпрати Рийд, но той не го направи и братовчед й остана в единия ъгъл на стаята, като отпиваше от бутилка бира и слушаше, докато тя повтаряше с разтреперан глас разказа си.
Крейг бурно отрече обвиненията на Фийб, като говореше толкова убедително, че и тя би му повярвала, ако не знаеше, че нещата са по-различни. Дори и без да поглежда баща си, знаеше, че е загубила. Когато той й заповяда да не повтаря тази история никога повече, нещо в нея умря.
На следващия ден тя избяга, като се опитваше да се отдалечи от срама си. Влогът й за колежа съдържаше достатъчно пари, за да успее да стигне до Париж, мястото, където срещна Артуро Флорес и животът й се промени завинаги.
Лакеите на баща й я посещаваха няколко пъти, докато тя беше с Артуро, за да й донесат заплахите на Бърт и заповедите му да се върне вкъщи. Когато първият от портретите на голото й тяло се появи на изложба, той я лиши от наследство.
Тя отпусна глава на облегалката на дивана и притисна Пух до себе си. Ако не направи онова, което той беше разпоредил, няма да получи стоте хиляди долара — пари, които щяха да й позволят да отвори собствена малка художествена галерия.