Не, тя не изглеждаше като майка, но тези две малки момченца, с лица, омазани с шоколад, очевидно я обожаваха. Както и той. С цялото си сърце.
Той си я представи как отива на родителска среща на децата им, облечена в червен сатен и бляскави камъни, но вместо да му стане неприятно, идеята го изпълни с удоволствие. Тя ще се омъжи за него. Разбира се, че ще го направи. Докато я наблюдаваше, той отблъсна съмненията, които му нашепваха сенките от миналото. Една жена не прекъсва петнайсетгодишно сексуално въздържание, заради мъж, когото не обича.
— Изпей ни отново онази песен, Фийб — помоли едно от децата, докато Пух облизваше нападалите по пода трохи.
— Коя песен?
— Онази за чудовищата.
— Песента за върколаците?
Момчетата кимнаха и Фийб започна една вдъхновена интерпретация на „Върколаците на Лондон“ на Уорън Зийвън, като подчертаваше ритъма с поклащане на прекрасните си бедра. Господи, беше красива! Докато я наблюдаваше, Дан бе завладян от странно спокойствие. Не можеше да си представи нищо по-хубаво от това да прекара остатъка от живота си с нея.
Тя свали близнаците от столовете им, за да танцуват, като все още беше обърната с гръб към вратата. Наблюдаваше я как се върти в ритъма, а когато момчетата се опитаха да й подражават, се засмя. Тя ги завъртя и замръзна, когато го видя.
— Няма да развалям празненството — каза той с усмивка.
— Какво правиш тук?
— Пег ме пусна, когато си тръгваше.
Момчетата започнаха да подскачат и Фийб ги пусна.
— Опасявам се, че моментът не е подходящ.
Джейръд задърпа ръката й.
— Тортата вече е съвсем замръзнала. Може ли да си вземем по едно парче с Джейсън?
— Разбира се. Чакайте да донеса чинии.
Ръцете й се справяха несръчно с чиниите. Видя, че Дан е клекнал пред момчетата, за да са на една височина. По лицето му имаше следи от умора, но тя не можеше да си позволи съчувствие към него. Без съмнение да се занимаваш с две жени едновременно е изтощително. Отново я заля болката и тя премигна.
— Тази торта изглежда страхотно добре, момчета. Вие ли я правихте?
— Пег я направи — отвърна Джейръд.
— Но Фийб ни позволи да й сложим крема — добави близнакът му.
— Шоколадов — обясни Джейръд.
Не беше необходимо, тъй като кремът покриваше по-голямата част от лицето му.
Дан се разсмя и този звук разкъса сърцето на Фийб. Тя бързо сложи по едно парче в две чинии и ги сложи върху претрупаната маса.
Дан гледаше как момчетата се катерят по столовете си.
— Еййх, тази торта наистина изглежда добре.
Джейсън не позволи на факта, че устата му е вече пълна, да попречи на разговора.
— Човекът иска торта, Фийб.
Тя се опита да контролира гласа си.
— Не толкова големи хапки, немирнико. Ще се задавиш.
Моли влетя в стаята.
— Вече съм у дома. Здрасти, момчета! Здрасти, треньоре!
Тя потупа всеки от близнаците, наведе се, за да получи целувка от Пух, който подскачаше към нея, после изгледа Фийб предпазливо.
— Пег каза ли ти какво стана?
— Каза, че имаш среща.
— Имаше неприятности в единия от кабинетите и госпожа Милър искаше да поговори с нас за това. Благодаря, че гледа момчетата.
Фийб изми ръцете си от крема и ги изтри в една кърпа, докато Моли се занимаваше с близнаците.
Дан се приближи зад нея.
— Сега, когато прехвърли гледането на децата на Моли, какво ще кажеш да се поразходим?
— Навън е прекалено студено.
— Ами, навън времето е много приятно.
Без да й даде възможност да продължава да се противи, той я хвана за ръка и я изведе от кухнята. Тя не можеше да се бори с него пред децата, затова тръгна с него, докато излязоха във фоайето и вече никой не можеше да ги чуе.
— Пусни ме!
За миг той не каза нищо, просто я гледаше.
— Май бавничко схващам. Смятах, че си била заета през последната седмица, а ти си ме избягвала.
— Бях заета.
— Имаме нужда от уединение. Вземи си палтото.
— Няма.
— Чудесно.
Той стисна ръката й и я повлече нагоре по стълбите.
— Спри! — изсъска тя. — Не искам.
— Твърде неприятно.
Той я довлече в спалнята и затвори вратата. Едва тогава я пусна и сложи ръце на кръста си, точно както го правеше край страничната линия. Имаше същото необуздано изражение на лицето си, което се появяваше щом го очакваше битка.