Выбрать главу

— Добре, да видим сега. Защо е това дълбоко замразяване?

Беше се опитала да отложи тази среща, надяваше се дори да я предотврати напълно, но трябваше да знае, че това е невъзможно. Дан не беше човек, който избягва противопоставянето. Тя прехапа устни, защото ако започнеше да плаче, нямаше да успее да спре, а не можеше да си го позволи пред него.

— Сигурно си ядосана, че не ти се обадих веднага, след като спахме заедно? Знаеш как беше през седмицата. Мислех, че разбираш. — Той погледна часовника си. — Всъщност сега имам много малко време. В шест имаме среща на треньорите.

— Тогава е по-добре да побързаш да си свалиш дрехите.

Опита се гласът й да звучи безразлично, но в него имаше някаква болезнена нотка.

— За какво говориш?

— Секс. Не си ли тук само затова? Едно бързичко чукане преди срещата?

Собствените й думи я нараняваха непоносимо.

— По дяволите! Това е една от онези женски истории, нали? Писнало ти е от нещо, а когато аз те попитам защо ти е писнало, ти ще ми кажеш, че щом не мога сам да разбера, няма за какво да говорим. Дявол да го вземе, не искам да играя игрички с теб.

Тя усети, че гневът започва да го завладява.

— Извини ме!

Измъкна гривните от едната си китка и ги метна на леглото. Знаеше, че е по-безопасно да покаже гневът, отколкото болката.

— Да започваме тогава. — Тя изрита обувките си и ги запрати в другия край на стаята. — Побързай, треньоре. Панталоните ти са все още върху теб.

Той се приближи до нея и я хвана за раменете. Пръстите му се впиха в плътта й.

— Престани! Не мога да повярвам. Какво ти става?

Беше изневерила на решението си да премине през този спор с достойнство. Сега замръзна в ръцете му и като си пое несигурно дъх, заговори тихо:

— Няма да спя повече с теб, Дан. Беше грешка и въобще не биваше да го правя.

Той се отдръпна и вече не я докосваше. В гласа му вече нямаше войнственост, но се усещаше опасна предпазливост.

— Знам, че държиш на мен. Нямаше да спиш с мен, ако не беше така.

— Срещнах Шейрън на мача с „Билс“.

Виновното изражение, което се появи за миг на лицето му, й каза всичко:

— Много мила жена е. Имаш добър вкус.

— Шейрън няма нищо общо с нас двамата. Ако си мислиш, че спя с двете, се лъжеш.

— И аз така разбрах. Вземаш най-хубавото от двете места, нали? — Гласът й изневери. — Идваш да чукаш празноглавката, а бъдещата си съпруга пазиш недокосната.

Вместо да се опитва да се извинява, той се разгневи.

— За такъв човек ли ме смяташ?

— Трудно е да смятам нещо друго.

Виждаше как се опитва да контролира яда си.

— Още преди седмици се бяхме уговорили с Шейрън, че ще дойде на мача с „Билс“ и нямаше как да го отменя в последната минута. Вече не се срещам с нея. Мислех, че тя е жената, която искам, но след като бяхме заедно последния път, осъзнах, че се залъгвам.

Двамата с Шейрън се бяха разделили и това трябваше да я направи щастлива, но не беше така. Искаше да чуе как той й казва, че иска не само секс, че иска любов и докато не изречеше тези думи, нещата помежду им не можеха да бъдат наред.

— Да не би да си спрял да се срещаш с нея, защото не е достатъчно пламенна?

Думите й прозвучаха тихо и несигурно.

Той преглътна трудно.

— Не го прави, Фийб! Не започвай да говориш разни неща, които не могат да се вземат назад. Казах ти колко скапано беше семейството ми. От дълго време искам истински брак, а не една постоянна оргия, както беше с Валери. Искам деца.

— Значи направи прослушване за бъдещи майки на децата си и Шейрън спечели наградата.

— Не е трудно да се види защо ми е харесала. Исках жена, която ще обича децата и няма да ги пердаши щом обърна гръб.

— Ясно. Чия точно майка се очакваше да бъде тя? На децата ти или твоя?

Той се сви, но тя не се почувства удовлетворена от това, че го е наранила. Не това искаше. Просто искаше той да си тръгне, преди да се е разплакала.

— Отвратително е да говориш така.

— Сигурно. Но подозирам, че е вярно.

Гласът му прозвуча дрезгаво.

— Знаеш ли, че когато те видях с тези деца долу, бях най-щастливия мъж на света. Днес за няколко минути си мислех, че нещата помежду ни ще потръгнат.

Тя се поколеба, но внезапно осъзна какво ще стане.

Сякаш вече беше изрекъл думите. В стаята беше топло, но тя усети хлад.