Пух скочи в скута й и тя погали пухкавата му козина.
— Вместо да се самосъжаляват, съпругите на Бърт бяха работили здраво, за да постигнат нещо в живота си. Бяха оцелели след лошите мъже, отвратителните условия за работа, бронхитите, които хващали заради оскъдните дрехи. И всичко това — с усмивка. Майка ти не се отчайваше, дори и след като разбра какъв човек е Бърт в действителност. — Тя се усмихна несигурно на Моли. — Имаш в наследство пайети и мрежести чорапогащи, Мол. Трябва да се гордееш с това.
Сестра й, с мрачното лице и великолепния ум, очевидно беше възхитена от идеята. Фийб я наблюдаваше и внезапно в главата й проблесна ужасна мисъл, която измести собствената й мъка.
— Имаш нейни снимки, нали?
— Не. Няколко пъти молих Бърт, но той ми каза, че няма никакви.
— Как можах да не те попитам.
Фийб стана, отиде до гардероба си и се върна след малко с една от кутиите, които беше изпратила от Ню Йорк. Моли я наблюдаваше как обръща съдържанието й на леглото и търси това, което й трябва.
— Знам, че е някъде тук. А, ето я.
Тя извади снимка в евтина рамка. Лейра седеше на един шезлонг до басейна и държеше в скута си новородената Моли. Русата коса на Лейра беше прибрана с шарен шал на цветенца, а тя се беше навела и се усмихваше на Моли, която беше увита в розово одеялце.
Фийб си пое дълбоко дъх и подаде снимката на сестра си.
Моли я докосна внимателно, сякаш се страхуваше, че тя ще се стопи в ръцете й, после се вгледа в лицето на майка си. Тя сякаш бе изпълнена със страхопочитание.
— Красива е.
— Мисля, че имаш нейните очи — каза тихо Фийб.
— Иска ми се да я познавах.
— И на мен ми се иска.
— Ще ми я дадеш ли?
— Разбира се. Аз я взех с мен, когато избягах. Преструвах се, че е моя майка.
Моли я изгледа, после от устните й се изплъзна стон. Този път Фийб я прегърна.
— Извинявай, че бях толкова лоша. Толкова ти завиждах, че Бърт те обича, защото мен ме мразеше.
Фийб погали косата на сестра си.
— Не те мразеше, нито пък мен обичаше.
— Не, обичаше те. Той винаги ме сравняваше с теб.
Тя се отдръпна бавно и Фийб погледна набразденото й от сълзи лице.
— Казваше, че го карам да потръпва и че винаги, когато говори с мен, изглеждам така, сякаш ще припадна. Каза ми, че ти си можела да му се противопоставяш.
Фийб отново я притегли до себе си.
— Чак когато пораснах, започнах да му се противопоставям. Повярвай ми, единственото, което правех, когато бях на твоите години, беше да не се мяркам пред очите му.
— Казваш го, за да се почувствам по-добре.
— Бърт беше тиранин, Моли. Той беше мъжко момче в най-лошия смисъл. Нямаше представа за какво са жените, щом не се грижат за него или не спят в леглото му. А ние не влизахме в тези категории.
— Мразя го.
— Разбира се, че ще го мразиш. Но когато пораснеш, може би ще разбереш, че трябва да го съжаляваш.
Докато говореше, тя усети, че нещо в нея се успокои и осъзна, че пренебрежението на баща й вече е изгубило силата си над нея.
— Бърт имаше две от най-добрите дъщери на света, но на него не му пукаше. Струва ми се, че това е тъжно, не мислиш ли?
Моли се замисли.
— Да. Май че е така.
Светлината на зимната луна се промъкна върху килима. Пръстите им се срещнаха някъде върху главичката на Пух.
Те стиснаха здраво ръце.
10.
Засвириха „Не е ли сладка тя“ и момичетата от агитката на „Старс“ направиха тунел, през които да премине Фийб. Тя пое към игрището, където щеше да се играе мачът за титлата на Американската футболна конференция. Фийб цялата искреше в късото си велурено яке, украсено с хиляди небесносини пайети, златистите бюстие и минипола, блестящите чорапи и обувките с квадратен ток, които имаха по една златна звезда на пръстите.
Тълпата я поздрави с изсвирвания и овации, докато момичетата от агитката на „Старс“ размахваха огромните пухове в синьо и златисто и въртяха бедра.
Фийб махаше с ръка и изпращаше целувки. Усещаше наелектризираната атмосфера в настроението на тълпата, виждаше същото и по мрачните лица на играчите, които се бяха струпали до страничната линия. Стараеше се да не поглежда към Дан, когато отиде до скамейката, за да изпълни ритуалите преди мача. Много от играчите вярваха, че тя им носи късмет и тя беше принудена да почуква шлемове, да потупва подплънки и да мушка в обувките им монети. Боби Том въобще не искаше да се откаже от своята целувка.