— Госпожице Съмървил? Всичко тук наред ли е?
Тя се опитваше да заговори.
— Не, аз…
— Ще се видим по-късно, Фийб.
Рийд оправи вратовръзката си, после прекоси коридора и отиде до вратата на ложата. Обърна се и й се усмихна подигравателно.
— Благодаря за сливовия пай.
Отвори вратата и изчезна вътре.
Тя притисна с ръка стомаха си. Човекът от охраната я хвана за рамото.
— Всичко ще бъде наред, госпожице. Нека да ви помогна.
Тя се движеше до него като робот, докато той я водеше по коридора. Спомените за онази нощ се заблъскаха в главата й.
Металната барака нямаше прозорци и жегата, уловена вътре като в капан, тежеше. Когато той отвори вратата, тя видя само мъжки силует на фона на проливния дъжд. Беше предположила, че е Крейг, но не беше видяла лицето му.
Той скочи върху нея, преди тя да успее да се помръдне. Разкъса блузата й и започна да хапе гърдите й като животно. Тя си спомни грубия и неравен бетонен под, под голото си тяло, когато той вдигна полата й и скъса бикините й. Главата й се беше блъснала в нещо, когато той се нахвърли върху нея. Беше издал някакъв животински звук, но след това тя чуваше само собствените си писъци.
Подът под нея се движеше и тя вдигна глава. За миг гледаше объркано, после осъзна, че са в асансьор.
— Къде отиваме?
— Да ви дадат първа помощ.
— Всичко е наред. Нямам нужда от първа помощ.
— Бяла сте като платно. Не знам какво се опитваше да направи онзи мъж, но май е по-добре да полежите няколко минути, за да се почувствате по-добре.
Тя започна да протестира, но осъзна, че не е в състояние да се върне в ложата. Няколко минути далече от любопитни очи щяха да й позволят да се пооправи.
— Добре. Само за малко.
Асансьорът продължи да се спуска. Фийб усети миризма на цигари от униформата на човека и отново й прилоша, защото той й напомни за Рийд. Обзе я чувство за безпомощност. Той щеше да се измъкне. Беше прав. Прекалено много време беше изминало, за да може тя да предяви обвинения.
Мъжът от охраната започна да кашля.
Беше пълен, вероятно малко над петдесетте, с прошарена коса и червендалесто лице. Челото му беше оросено от пот. Фийб прочете името му, написано с печатни букви върху пластмасова табелка.
— Трябва да откажете тези цигари, господин Хардести.
— Да.
Вратите на асансьора се отвориха. Тя видя някакви тръби над главата си и реши, че са в нещо като мазе.
— Къде сме?
— Тук долу има първа помощ за работещите. Това ще ви задържи далече от тълпата.
Тя излезе от асансьора и го последва. Минаха по тесен коридор, боядисан в убитосиво. От тръбите се чуваше свистене, чуваше се и някакъв звук, който напомняше за далечен гръм. Тя осъзна, че чува заглушения рев на тълпата над тях.
Направиха рязък завой и той каза:
— Тук вътре.
Той я хвана за лакътя и завъртя дръжката на вратата, върху която нямаше никаква табела.
Тя се поколеба, усетила за пръв път някакво притеснение, но той я блъсна вътре.
— Какво правите — ахна тя.
Очите й се разшириха от ужас, когато видя, че той е извадил оръжието си и го е насочил срещу нея. Имаше чувството, че това е сън. Рийд беше неин враг, не този мъж, когото никога не беше срещала. Над нея тълпата ревеше като звяр в меко облицована клетка, а тя беше попаднала в кошмар, където ужасите следваха един след друг.
Той блъсна вратата, за да я затвори.
— Върви там!
— Защо го правиш?
— Мърдай!
Тя се запрепъва назад. Постепенно забеляза, че се намира в помещение, което е едновременно стая на охраната и склад. Видя сиво метално бюро, шкаф с полици и цяла стена с метални рафтове, върху които имаше машинни части и картонени кутии.
Той посочи с оръжието към един стол на колелца, който беше леко скъсан на седалката.
— Сядай.
Краката й трепереха, когато се отпусна на стола. Овалната облегалка изскърца и поддаде леко, когато тя се облегна назад. Тя се взираше замаяна в грозното черно оръжие, което бе насочено към сърцето й. То не трепна, когато той се наведе и извади едно въже за простиране иззад някаква кутия, която лежеше на металния рафт на шкафа до бюрото.
— Кой си ти? — прошепна тя.
Вместо да отговори, той завъртя с крак седалката й и Фийб се оказа с лице към стената. Автоматично тя се опита да обгърне тялото си, но той сграбчи ръцете й и ги дръпна зад гърба й. Тя извика уплашено.