Гърдите му изхриптяха, докато връзваше китките една до друга и после до металната част, която поддържаше облегалката. Тя се люлееше заплашително и дърпаше ръцете й.
Когато я завърза, той отново ритна стола, който полетя към отдалечения ъгъл на претъпканата стая. Тя го спря с крака, преди да се е блъснал в стената, а после се завъртя към мъжа, обхвана я паника.
Опита се да бъде благодарна, че не е завързал краката й, но въжето прерязваше китките й и болката я заливаше непрестанно. Той взе оръжието от металния рафт, където беше го оставил да лежи, докато я завърже, после го мушна в кожения кобур, който висеше на бедрото му.
Колко ли време щеше да мине, преди Рон да разбере, че я няма? Пребори се с истерията, която се надигаше в нея, защото осъзнаваше, че каквото и да се случи, тя ще трябва да мисли разумно.
Чу далечна музика и разбра, че първите две четвъртини са свършили. Опита се да превъзмогне болката в ръцете и китките си и започна да оглежда помещението.
Очуканото сиво бюро до стената беше претъпкано с формуляри, каталози и отпадъчни хартии. Върху един шкаф с четири чекмеджета стоеше телевизор, целият с петна от мазни пръсти. На стената зад бюрото висяха листи и един календар, показващ гола жена, която държи надувна топка в ярки цветове.
Мъжът запали цигара, като я държеше между грубите си пръсти, по които имаше петна от никотин.
— А сега да ти кажа какво става. Няма за какво да се тревожиш, стига гаджето ти да прави, каквото му кажа.
— Не разбирам за какво говориш.
— Да. Но мисля, че няма голямо значение.
Той отиде до шкафа и включи телевизора. На черно-белия екран се появиха седналите в кабините си коментатори, облечени в униформени сака на различните средства за информация.
— … „Старс“ играха бляскаво през първата половина. Нападението им се организираше добре. Успяваха да запазят топката. „Сейбърс“ ще трябва да бъдат много по-агресивни, ако искат да участват в играта.
В долната част на екрана се виждаше резултатът: „Старс“ — четиринайсет, „Сейбърс“ — три.
Мъжът изруга злобно и намали говора. Фийб го огледа по-подробно, докато той крачеше покрай вратата, като дърпаше гневно от цигарата си. Очите й попаднаха пак на пластмасовата табелка с името му.
„ХАРДЕСТИ“.
В този миг тя се сети. Спомни си разказа на Дан за мъжа, който го преследвал, бащата на бивш играч на „Старс“. Неговото име беше Хардести.
На екрана се появи реклама на бира. Тя навлажни пресъхналите си устни.
— Ръцете ме болят. Въжето е много стегнато.
— Няма да те отвържа.
— Просто поразхлаби въжето.
Трябваше да го накара да говори. Щеше да полудее, ако не разбереше какво мисли да прави той.
— Всичко това е заради сина ти, нали?
Той насочи цигарата си към нея.
— Ще ти кажа нещо. Малкия Рей беше най-добрият защитник, който някога е играл за „Старс“. Онзи мръсник нямаше причина да го отстранява.
— Треньор Кейлбоу ли?
— Имаше зъб на Рей. Дори не му даде шанс.
— Дан не постъпва така.
Облаци сив дим обвиваха главата му и той сякаш не я чу.
— Ще ти кажа какво си мисля. Той е знаел, че Малкия Рей е по-добър играч, отколкото той е бил някога. Мисля, че му е завиждал. Вестниците направиха голяма работа от Кейлбоу, но той не представляваше нищо, в сравнение с моя Рей.
Тя осъзна, че мъжът е луд. Може би е бил такъв отдавна или пък смъртта на сина му е била последния удар. Тя се опита да скрие страха си.
— Играчите постоянно биват отстранявани. Това е част от играта.
— Не знаеш какво е! Веднъж си някой, после никой не те знае.
— За сина си ли говориш или за себе си?
— Млъквай!
Очите му се изцъклиха, кожата му доби леко пурпурен оттенък.
Тя се страхуваше да го притиска повече, затова се смълча.
Той насочи пръст към нея.
— Виж, ти въобще не ме интересуваш. Не искам да те нараня, но ще го направя, ако се наложи. Защото няма да позволя „Старс“ да спечелят този мач, каквото и да става.
Рон стигна до тунела, точно когато играчите излизаха на терена. Ужасяваше се от онова, което трябваше да направи. През цялата седмица Дан се държа като мечок — темпераментен, непредсказуем и неподатлив на усмиряване. Нямаше представа как ще реагира той на тази объркваща новина.
Дан излезе от съблекалнята и Рон тръгна до него.
— Опасявам се, че имаме проблем.