Дан чу хриповете в гласа на мъжа и бе обхванат от ужасно подозрение.
— Хардести? Ти си, нали, шантав идиот такъв!
— Твоят отбор няма да спечели титлата без моето момче.
Фактът, че Хардести не се опитва да скрие самоличността си, увеличи страха на Дан толкова много, колкото нищо друго не можеше да направи. Само човек, който не се интересува дали е жив или мъртъв, може да бъде толкова невнимателен.
Знаеше, че няма много време, затова заговори бързо. Гласът му звучеше решително.
— Слушай. Рей не би искал да правиш това.
— Ти му завиждаше. Затова го отстрани.
— Това е нещо между мен и теб. Фийб няма нищо общо. Пусни я.
— Не се обаждай на полицията. — Хардести се изкашля сухо. — Гледам телевизия и ако стане нещо необичайно, ще съжаляваш.
— Помисли, Хардести! Хванал си невинна жена…
— Появят ли се още точки за „Старс“, наранявам гаджето ти.
— Хардести!
Линията прекъсна. Дан беше зашеметен. Чу овациите на тълпата и всичко в него застина, когато се сети за комбинациите, които преди малко беше разпоредил в слушалките. Завъртя се към игрището. Застинал в ням ужас, той наблюдаваше топката, която излетя във въздуха и попадна точно в средата на вратата, отбелязвайки гол за „Старс“.
Таблото премигна и Дан усети как една ледена ръка сграбчва сърцето му.
В мазето Рей изруга и ритна стола на Фийб. Тя извика, когато той полетя по плъзгавия под и се блъсна в стената. Рамото й се блъсна в нещо и тя усети как цялото й тяло потръпва от болка. Беше прехапала езика си и в устата си усети вкус на кръв.
Страхуваше се от онова, което можеше да й причини той и затова завъртя отново стола, за да може да го наблюдава. Но той не гледаше към нея. Беше се вторачил в телевизора и си мърмореше нещо.
На екрана се появи близък план на Дан. Той изглеждаше трескав и тъй като резултатът беше седемнайсет на три за „Старс“, коментаторите се шегуваха с него. Когато го видя, тя имаше чувството, че я разкъсват. Днес можеше да умре. Дали щеше да наблюдава лицето му, когато това се случи?
Мисълта беше непоносима и тя принуди безчувствените си пръсти да се захванат с възлите, които я задържаха за стола. Тя преглътна болката, която й причиняваха движенията и си припомни техния последен разговор и непоколебимата решителност в гласа му, когато й каза, че никога няма да загуби мач нарочно.
Няма да го направя, Фийб! Никой не може да ме накара да го направя. Дори и ти!
11.
Дан извика от страничната линия към Джим Бийдерот. Надяваше се, че куотърбекът не е забелязал несигурността в гласа му.
— В следващите серии ще направим някои промени, Джим.
Когато Дан свърши с инструкциите, очите на Джим се бяха присвили възмутено.
— Това са идиотски комбинации. Щом видя свободен играч ще му подавам.
— Ще правиш каквото ти казвам, иначе сядаш на скамейката — кресна му Дан.
Бийдерот го изгледа гневно и тръгна към Чарли Крей, един от помощниците. След секунди беше грабнал и слушалките му и викаше в тях.
Дан знаеше, че Джим говори с Гейри Хюит, координатора на защитата, който седеше в треньорската ложа заедно с Тъли. Той се опита да преглътне страха си, за да подреди мислите си, преди Хюит да е започнал да му крещи.
Хардести беше казал, че гледа телевизия, което означаваше, че може да забележи всяко необичайно движение на страничната ложа или в която и да е част на стадиона, в обхвата на камерата. Затова Дан не можеше да рискува да уведоми полицията. Щом като разберат, че Фийб наистина е отвлечена, те щяха да плъзнат навсякъде, включително и тук, на страничната линия, за да му задават въпроси. И нещо по-лошо. Те можеха да решат да прекратят мача — обстоятелство, което много лесно може да накара Хардести да направи непоправимото.
Замисли се дали да не използва слушалките, за да се свърже с Рон, но се страхуваше, че Хардести може и да подслушва. Въпреки че не разбираше всички тънкости на вътрешната съобщителна система, Дан знаеше, че Хардести би имал достъп до нея, само ако се обажда някъде от Двореца. Това означаваше, че има вероятност той дори и сега да подслушва разговора между страничната линия и треньорската ложа. Освен това означаваше, че Фийб е скрита някъде наблизо.
Той изтри челото си с ръкав и се опита да измисли начин да съобщи на Рон. Тъй като не можеше да обяснява в слушалките какво се е случило, той грабна тетрадката си и надраска набързо една бележка, която беше достатъчно неясна и никой друг не би я разбрал.