През целия си живот Дан беше играл в отбор и ако продължаваше да прави това сам, щеше да стане твърде опасно. Като се молеше да не е направил фатална грешка, той извика Джим и Боби Том, точно преди играчите от нападението да отидат отново на игрището.
Лицето на Джим беше почервеняло от гняв, Боби Том гледаше навъсено. И двамата започнаха да му крещят обиди.
— Сложи ме на скамейката, гадняр такъв! Хич не ми пука, защото не искам да участвам в това.
— Не сме работили толкова, за да ни прекараш по този начин!
Една камера зажужа край тях. Дан хвана ръцете им и наведе глава. Гласът му беше тих и гневен.
— Млъкнете и слушайте. Фийб е отвлечена. Мъжът, при когото е тя, е луд. Казва, че ще я убие, ако спечелим мача. — Усети, че мускулите им се стегнаха, но не вдигна поглед, защото беше сигурен, че ги снимат. — Той гледа телевизия. Не мога да позволя никакви точки за отбора, защото той заплаши, че ще я наранява всеки път, когато покачваме резултата. — Пое си дъх и вдигна глава. — Наистина ще го направи.
Бийдерот изруга тихо, Боби Том имаше убийствен вид.
В очите на Дан се четяха всички негови чувства, докато им казваше какви ще бъдат следващите комбинации.
— Нека да изглежда както трябва. Моля ви! Животът на Фийб зависи от това.
Виждаше се, че имат десетки въпроси, но сега нямаше време за тях и за тяхна чест никой не започна да спори.
В мазето Фийб чуваше овациите на тълпата. Окървавените й пръсти замръзнаха върху възела, а погледът й отскочи към телевизора. Спря да диша, когато Джим хвърли дълъг пас на средната линия към Боби Том. Тялото на Боби Том се изпъна до грациозната линия, която бе снимана толкова често. Тежестта му падаше единствено върху върховете на пръстите. Колко пъти през този сезон Фийб беше гледала как той улавя топката във въздуха от тази позиция, преодолявайки гравитацията без усилие, като танцьор?
Но не и този път. Тълпата изстена, когато топката се изплъзна между върховете на пръстите му. Боби Том падна на земята и тя задиша отново.
За пръв път през втората половина на мача Бийдерот хвърляше дълъг пас. Дали Дан вече е изгубил контрол на мъжете? Не искаше дори да си помисля какво щеше да означава това. Не и сега. Не и когато най-после възелът, с който беше привързана към стола, поддаде.
Беше толкова развълнувана, когато се развърза, но триумфът й скоро се изпари, когато осъзна, че има още един възел. Вече не беше завързана за стола, но китките й не помръдваха заради възела, който преди това не беше открила. Той завършваше осмицата от въжета, увити около китките й. Освободи се от стола, но това не беше достатъчно, защото не можеше да използва ръцете си. Хардести имаше оръжие.
Камерата се премести върху Боби Том. Болката беше замъглила усещанията й, затова трябваше да изминат няколко секунди, преди да разбере, че нещо не е наред.
Ако се случеше Боби Том да изтърве топката, обичайното му добро настроение винаги го напускаше. Той се удряше и ругаеше. Но сега, дори и на малкия телевизионен екран се виждаше, че лицето му не трепва от никакви чувства.
Той знае.
Интуицията й подсказваше, че Дан му е разказал за случилото се. Знаеше колко много означава този мач за Боби Том и можеше да си представи какво му е струвало това съзнателно изтърване на топката.
Загледа се в гърба на Хардести и гневът й пламна. Нямаше право да им отнема този ден.
„Старс“ загубиха топката и „Сейбърс“ започнаха следващата си комбинация. Часовникът върху таблото продължаваше да отброява минутите.
7:14… 7:13… 7:12
„Сейбърс“ започнаха серия от пасове. Фийб се сети как изглеждаха мъжете след мач — мръсни, натъртени, с кръв по тях. Представи си ги в самолета, когато се завръщаха от среща в друг град. Коленете им бяха покрити с лед, рамената им бяха превързани и те гълтаха болкоуспокояващи, за да могат да заспят. Всеки един от тях не би се спрял пред нищо за „Старс“.
6:21… 6:20… 6:19…
Оставаше толкова малко време. Въобще не беше сигурна, че ще успее да развърже последния възел, преди да изтече времето. Поддаваше, но не достатъчно бързо. Изпитваше ужасното чувство, че някак изневерява на отбора, че не се старае достатъчно.