Тя обви ръце около врата му и го целуна. Той отвърна на целувката й и я стисна толкова силно, че тя едва дишаше.
— Може ли да спечелиш все още? — прошепна тя.
— Няма значение. Важното е, че си в безопасност. Нищо друго няма значение. — Гласът му беше прегракнал от вълнение.
Тя се отдръпна малко от него и видя, че очите му са пълни със сълзи.
— Мислех, че съм те загубил — каза той. — Толкова те обичам. О, боже, обичам те!
Тя скри думите му, като ценност, на която щеше да се радва по-късно. Сега можеше да мисли само за него и за онова, което той направи за нея.
— Искам да спечелиш. Работи толкова много.
— Не е важно.
— Да. Важно е!
Тя осъзна, че плаче.
Той я притисна силно.
— Не плачи, скъпа. Нека просто се радваме, че си жива.
Той си мислеше, че тя иска това заради себе си.
— Не разбираш. Не искам да спечелиш заради мен! Искам да го направиш заради себе си.
— Изоставаме с десет точки, скъпа. По часовник има по-малко от три минути.
— Тогава по-добре се захващай за работа.
Той приглади косата й, а очите му бяха пълни с толкова любов, че всичките й съмнения се изпариха.
— За да спечелим, ни трябват два тъчдауна, а точно в момента момчетата ме ненавиждат.
— Аз ще говоря с тях.
— Фийб…
Тя докосна лицето му.
— Обичам те, треньоре! А сега се залавяй за работа. Това е заповед.
Трябваше да напрегне цялата си воля, за да се отдръпне от прегръдките му. Той все още изглеждаше замаян от думите й. Едва беше направила две крачки, когато до нея застанаха Боби Том и Джим.
— Добре ли си? — Боби Том беше пребледнял от притеснение. — По дяволите, Фийб, толкова ни изплаши.
— Всичко е наред. — Тя стисна ръцете им. — Искам да спечелите този мач. Искам Дан да успее да спечели.
— Ако имахме повече време.
Фийб прекъсна Джим.
— Не ме интересува това. Не мога да позволя да му се случи такова нещо. Нито пък на всички вас.
Тя се обърна и хукна към Дарнъл. Трябваше да събуди отново доверието на играчите в треньора им, а имаше толкова малко време. Той се стресна, когато видя в какво състояние е тя и бързо пристъпи напред.
— Фийб, какво е станало?
Обясни му възможно най-бързо. Като се задъхваше, тя каза:
— Дан се опитваше да ме предпази. Кажи го и на останалите защитници. Ние ще спечелим този мач!
Преди да успее да я попита нещо, играчите, които не бяха на игрището, я заобиколиха и тя им повтори историята си. Докато я засипваха с въпроси, „Сейбърс“ вкараха гол.
Дан отново си сложи слушалките и започна да крещи инструкции. Джим го потупа по рамото и се втурна на игрището.
Прозвуча предупреждението за последните две минути.
Дан се наведе напред, с ръце върху бедрата. „Старс“ играеха, без да са се съвещавали преди това. Фийб заби нокти в дланите си, когато играта започна.
Джим хвърли топката, но играчът, който трябваше да поеме, не беше свободен. При втория опит изтърва за малко играча, а при третия също не успя.
Лекарят на „Старс“ се появи до нея и започна да бинтова китките й. Историята вече се разпространяваше из отбора. Уебстър Гриър застана до нея като телохранител.
На четвъртия опит Джим успя и Дворецът потрепери от овациите.
Защитата на „Сейбърс“ не можа да реагира на бързата атака. С пресъхнали устни Фийб гледаше как отборът й се премества на седемнайсет ярда.
1:10
Бийдерот подаде на Колиър Дейвис. Фийб изпищя, когато Дейвис хукна, за да отбележи тъчдаун. Тълпата полудя.
На страничната линия Дан се съвещаваше с играчи и помощник-треньори.
„Старс“ вкараха и допълнителния гол. „Сейбърс“ — двадесет и седем, „Старс“ — двадесет и четири.
0:58
Защитниците на „Старс“ се подредиха. Тълпата очакваше пряк сблъсък още на линията, защото „Старс“ трябваше да си възвърнат притежанието на топката. Дан беше карал играчите да правят тези неща стотици пъти, докато се научат да изпълняват всичко без грешка. Но това не беше тренировка, а и другият отбор знаеше, че се задава кратък, смъртоносен сблъсък.
Фийб погледна към Дан. Той беше напрегнат и прекрасен.
Топката се завъртя след началния удар. Едва беше изминала необходимите десет ярда, когато попадна в играч на „Сейбърс“. Той се опита да я задържи, но не успя. Елвис Креншоу се сблъска с него.