Топката излетя и двайсет и двама мъже се хвърлиха за нея. Шлемовете се сблъскваха с пукот, ръмженето на играчите се чуваше чак на страничната линия, въпреки виковете на тълпата.
Чу се изсвирване и съдиите започнаха да вдигат играчите. Фийб стисна ръката на Уебстър.
Мъжете ставаха един след друг… от „Старс“, от „Сейбърс“, докато останаха само двама играчи на земята — единият в небесносин екип, другият във виолетов.
Дан извика тържествуващо и остана само Дарнъл Пруит, който се беше вкопчил в топката.
Шумът от тълпата беше оглушителен. Дарнъл скочи на крака и вдигна ръце във въздуха. „Старс“ си бяха върнали топката на собствената си линия на четирийсет и осем ярда.
0:44
Дан тупна по гърба Бийдерот и той се втурна на игрището. След първия му пас, топката беше на четирийсет и втория ярд.
0:38
Защитата на „Сейбърс“, като предполагаше, че поредицата от пасове ще продължи, се изтегли, за да се противопостави на бомбата. Но бяха подмамени от един от най-страхотните ходове на Дан. Първо подаване и те бяха на двайсет и втория ярд.
0:25
Следващите два паса бяха лоши и Фийб започна да се подготвя за загубата.
0:14
Бийдерот хукна към Дан. Започна бурен разговор помежду им. Джим побягна обратно.
Атмосферата беше наелектризирана. Фийб погледна към таблото, докато отборите се подреждаха. Трябваше да хвърлят за трети път, а им оставаха двайсет и два ярда.
Пасът на Джим отново беше неуспешен.
0:08.
Дан правеше знаци, докато играчите отново се подреждаха. Вместо за гол, който нямаше да ги доведе доникъде, те се канеха да направят тъчдаун. Четвърти пас и двайсет и два ярда.
Джим огледа положението и потърси любимата си цел — осеммилионовия играч на Фийб, с бързокрилите крака и мускулестите ръце.
Боби Том спря рязко, за да се отърве от своя човек. Топката се понесе към него. Той скочи и я пое във въздуха с толкова грациозно движение, че то изглеждаше почти женствено.
Защитниците го погнаха.
Той се завъртя към голлинията. Спъна се. Тъкмо стъпи стабилно и го блъснаха от едната страна. Той отново се измъкна.
Но към него се насочваше Брюър Гейтс, най-добрият защитник на „Сейбърс“.
Боби Том знаеше, че ще го ударят, но той остави тялото си незащитено, когато се протегна с топката пред себе си към голлинията.
С оголени зъби и рев на чупеща кокали машина, Гейтс се хвърли, за да го пресрещне на линията на двата ярда.
Но се сблъска във въздуха с Дарнъл Пруит.
Боби Том падна тежко на земята и всеки мускул на тялото му беше изпънат. В главата му нещо звънтеше и той се опита да проясни картината пред очите си.
0:01
През маската на лицето си, той проследи линията на ръцете си. Бяха достигнали точно на голлинията.
Съдията вдигна ръце, показвайки, че има тъчдаун.
Виковете на тълпата разтърсваха стените на Двореца.
Фийб се смееше и плачеше едновременно. Уебстър я прегърна, после Елвис Креншоу, когато се чу последният сигнал на игрището и сред зрителите настъпи хаос.
Опита се да стигне до Дан, но не можеше да го направи през морето от играчи в сини екипи. Тя се добра до скамейката и го забеляза — пробиваше си път през играчите, за да стигне до нея. На лицето му имаше широка усмивка, когато очите им се срещнаха. Тя махна с ръка и се разсмя. Видя, че зад него се приближават няколко играчи, които носеха огромен зелен съд. Тя се разсмя още по-силно, когато го изпразниха върху главата му.
Той сви рамене и извика, докато получаваше посвещението. Имаше хора в тълпата, които дюдюкаха. Те не знаеха за задкулисната драма и все още искаха кръвта на Дан, заради този отчаян край на мача.
Той разтърси глава и изпръска всички наоколо. Разтърка очи, за да може да вижда Фийб отново.
Боби Том метна ръка на рамото му и му подаде топката.
— Тази е твоя, приятел.
Мъжете се прегръщаха. Дан притисна топката до гърдите си и отново се обърна към Фийб.
Той избърса лице с ръкав и видя, че тя все още стои на пейката. Изглеждаше като богиня, излизаща от морето сини екипи. Русата й коса блестеше под светлините. Тя беше най-красивото същество на света и той я обичаше с цялото си сърце. Вече не се плашеше от силата на чувствата си. След като веднъж едва не я загуби, вече не би поел този риск.
Мъжете се канеха да го вдигнат на раменете си, но той не искаше да ходи никъде без нея. Обърна се към нея, когато играчите го понесоха през тълпата. Тя се смееше. Той също се разсмя. Внезапно всичко в него се стегна, когато нещо зад нея привлече вниманието му.