— Хайде. Имаме само няколко минути.
Той я поведе през банята, през стаята за екипировката, през тренировъчна зала, докато най-после излязоха в един коридор. В следващия миг той я мушна в някакъв склад, малко по-голям от шкаф. Едва затворил вратата, той я притисна до себе си и започна да я целува.
Те се прегръщаха буйно, телата им бяха лепкави от шампанското. Усещаха вкуса му и по устните си.
— Не знаех дали някога пак ще те държа в ръцете си — промърмори той дрезгаво.
— Толкова се уплаших…
— Толкова те обичам. Господи, обичам те!
— Страхувах се, че не ме обичаш и не можех да го понеса. — Тя потрепери в ръцете му. — Дан, толкова ужасно беше.
— Така е.
— Не само отвличането, но и…
Тя потръпна и започна да му разказва за Рийд.
Усети как мускулите му се стегнаха, докато му разказваше и зачака избухването на гнева му. Но той й предложи утеха и тя усети още по-силна обич към него, за това, че разбираше толкова добре от какво има нужда тя.
— Съжалявам — каза той с глас, прегракнал от чувствата. — Толкова съжалявам, мила…
Нещата станаха по-поносими, когато му разказа всичко. Тя се сгуши до мократа яка на ризата му.
— Иска ми се да останем тук завинаги — промърмори тя.
— На мен също. Иска ми се единствено да те отведа вкъщи и да се любим.
— Чакат ме от полицията.
— И аз ще трябва да говоря с тях. И с журналистите.
— Трябва да видя и Моли.
Той взе лицето й в ръце и погали бузите й.
— Ще се оправиш ли?
— Да. Просто ми се иска да приключим с всичко това. Ще се срещнем на празненството, което дава Рон в чест на победата.
— Не си мисли, че ще прекараш кой знае колко време там.
Той я целуна за последен път, после я хвана за ръка и излязоха в коридора.
В склада всичко беше тихо още миг, после се чу шумолене в най-далечния ъгъл.
— Дарнъл? — Гласът на жената беше тих и нежен, но и очевидно шокиран. — Чу ли какво каза тя? За Рийд Чандлър?
— Чух.
Чърмейн Дод, която вярваше твърдо в честната игра, бе възмутена.
— Ама че плъх! Не бива да се измъкне безнаказано след такова нещо.
— Няма, мила. Познавам треньора и мога да ти обещая, че Чандлър въобще няма да се измъкне.
— Радвам се.
Тя спря търсещата ръка на Дарнъл, която беше започнала да докосва гърдите й през бялата й блуза по един изключително сладостен, но много непристоен начин.
— А, не. Не. Още не сме женени.
— Но скоро ще бъдем и аз ще те докосвам на места, за които ти дори и не знаеш.
— Не съм казвала, че ще се омъжа за теб.
Думите бяха малко приглушени, защото тя се опитваше едновременно да го целуне и да говори. Прегръдката с футболист, който все още беше с по-голямата част от екипировката върху себе си, приличаше твърде много на опит да гушнеш танк. Въпреки това тя не беше готова да го пусне. Не че имаше намерение да улесни нещата за него, като му позволи да узнае колко много го беше обикнала. Дарнъл и така си беше достатъчно самонадеян.
— Чърмейн, мила, аз тъкмо се връщам от игрището. Не съм ходил до душовете, но въпреки това ти дойде с мен в този склад. Ако това не е знак, че си готова за брак, не знам кое тогава е.
— Може пък просто да ми е жал за теб.
Той се засмя и мушна ръка под полата й. Докосването му беше толкова нежно, че за няколко мига госпожица Чърмейн Дод забрави принципите си. Вместо това тя го целуна и си каза, че от Дарнъл Пруит ще стане един много добър съпруг.
Стана осем часът, преди Дан да приключи с полицията, с представителя на Националната футболна лига, с журналистите. Дългата драматична пресконференция беше най-трудна за Фийб, но тя се справи като войник и вече бе обявена за героиня на вечерните новини. Не му харесваше фактът, че журналистите се опитваха да го изкарат герой, но знаеше, че този вид истории отмират след някоя и друга седмица. Тогава животът им отново щеше да се върне в нормалния си ритъм.
Рей Хардести беше получил силен сърдечен удар и беше в болница, под полицейска охрана. Дан се огледа в притихналата съблекалня, където най-после бе успял да се изкъпе и да се преоблече. Знаеше, че няма да съжалява, ако Хардести не се възстанови.
Всички си бяха тръгнали отдавна и бяха отишли на празненството по случай победата. Дан облече якето си. Беше уморен до мозъка на костите си и единствената му мисъл беше да се добере до Фийб. Но преди това трябваше да свърши нещо.