Тя се сви до него и се разсмя. Той беше страхотен и невъзможен, а тя никога не се беше чувствала по-добре. Но къде ли я носеше?
Той премести тежестта й и отвори някаква врата. Тя усети с облекчение, че тук въздухът е по-топъл.
— Здраво ли са завързани очите ти?
— Ъхъ.
— Добре. Не обръщай внимание, ако чуеш особени звуци.
— Какви звуци?
— Пиянски смях. Чупене на стъкло. Грамофон. Разни такива неща.
— Въобще няма да им обръщам внимание.
— И ако някой те попита какво търсиш тук, просто му кажи, че си с мен.
— Ще го направя.
Той започна да я целува и когато се спря, тя осъзна, че отново е отвлякъл вниманието й и тя не забеляза къде вървят.
Дълго или късо разстояние бяха изминали? Той не дишаше тежко, но физическата му форма беше толкова добра, че това не означаваше нищо. Тя дори не беше сигурна дали са изкачвали стълби или са вървели по равно място.
— Сега ще те пусна. Не искам да се приближаваме много до бара, в случай че там се бият.
— Може ли вече да си развържа очите?
— Страхувам се, че не, мила. Дрехите ти са все още върху теб. Смятах, че си разбрала как ще стане работата. — Той съблече палтото й. — Но не се притеснявай. Ще ти помогна.
— Толкова си мил.
Той махна обиците й, съблече пуловера й и го захвърли.
— Фийб, мила, не искам да те притеснявам, но знаеш ли, че през това се вижда всичко?
— Ти виждаш ли го?
— Страхувам се, че е така. Само те моля да не помръдваш въобще за минутка.
Устните му докоснаха гърдите й през тънката материя. Усети как краката й се подгъват. Желаеше го толкова силно, че сграбчи раменете му.
— Моля те… Ще ме побъркаш…
— Шшт. Тук само започвам и честно казано, очаквам да си малко по-жилава. Можеш да броиш наум тухли или нещо такова например.
Тя се разсмя, но внезапно ахна, когато той я докосна отново. След миг сутиенът й изчезна и тя остана гола до кръста.
— Ти си една красива жена, мила. Нали, момчета?
Той наистина имаше нужда да го поставят на мястото му. Тя вдигна ръце, за да свали превръзката на очите си, но той я спря.
— Още не, скъпа. Сега съм много жаден.
Той взе в ръце гърдите й. Тя се пресегна отчаяно, за да го докосне. По някое време той беше свалил сакото си и тя мушна ръце под пуловера му, плъзна ги нагоре, докато стигна гърдите му.
Той изстена. Тя усети докосване до кръста си, после полата й се плъзна надолу и падна.
Той проговори с тих, дрезгав глас:
— Не искам да те плаша, мила, затова е по-добре да ти кажа какво ще става тук.
Тя съвсем не се страхуваше и той го знаеше, но реши, че ще бъде много неучтиво, ако го прекъсне.
— Направил съм легло от палтата ни и ще те сложа да легнеш върху него. Така. Сега се отпусни назад. Мила, не си спомням да съм ти казвал, че може да си местиш така краката. Искам да гледам.
Ръцете му се оказаха върху бедрото й.
— Вече мога ли да сваля превръзката?
— О, мисля, че не. Какъв смисъл има да те ядосвам, преди да съм свършил.
Някой ден щеше да се разплати с него. Но не и преди да се е насладила докрай на всичко.
Чу, че той съблича дрехите си и сърцето й се изпълни с любов. Само преди шест месеца не можеше да си представи, че ще има толкова голямо доверие на някой мъж, още повече пък на мъж, с физическата сила на Дан. Но ето че сега лежеше пред него, въпреки че нямаше никаква представа къде я е отвел. Никога не се беше чувствала по-защитена. Сега осъзна, че заедно с любовта си Дан й е дал спасение от страха.
Той легна до нея на леглото от палта и я привлече в прегръдките си.
— Малко ще те поцелувам. Ако ти стане скучно, може да кажем на оркестъра да посвири или нещо такова.
— Определено не ми е скучно.
Тя вдиша свежия аромат на тялото му и го целуна по рамото. Мускулите му се стегнаха, усети желанието му. Устните му се сляха с нейните и всичко друго започна да се изплъзва от мислите й, докато останаха само усещанията. Гласът му, влажната му кожа, желанието му да й даде удоволствие. Устните му бяха навсякъде по тялото й.
Нямаше представа кога е загубила превръзката на очите си. Не знаеше дали е паднала сама или някой от двамата я е махнал. Осъзнаваше само бушуващата си кръв и прекрасното усещане да бъде едно цяло с този мъж.
— През целия ми живот…
— Знам, мила…
— Завинаги…
— Да. Завинаги.
Те си даваха обет с думите и телата си, замаяни от любовта, която преливаше между сърцата им.