Тъли подръпна яката си.
— Знаеш ли, че няколко дни, след като Карл напусна, Роналд ме дръпна настрани и ми каза да настоявам по-усилено пред теб да отстраниш Хардести?
Дан мразеше да говори за действащия управител на „Старс“ почти толкова, колкото и за новата собственичка.
— Защо Роналд не е говорил с мен лично?
— Той се страхува до смърт от теб. Откакто го натика в онова шкафче.
— Тогава ме вбеси.
— Роналд никога не е бил нещо повече от момче за поръчки на Карл. — Тъли поклати глава. — Всички знаят, че той получи тази работа, само защото Бърт дължеше услуга на татко му. Сигурен съм, че Бърт никога не би позволил на дъщеря си да сложи ръка на „Старс“, ако знаеше, че Карл ще напусне. Роналд е слабак, Лед. Казвал ли съм ти за случката, когато миналия сезон Боби Том се мотаеше след тренировка и Роналд се появи на игрището? Знаеш какъв е Боби Том, само за да си направи майтап, казва: Хей, Рони, търсим ново крило. И му подхвърли топката съвсем лекичко, няма и на пет метра. Както и да е. Роналд вдигна ръка, за да я хване и си удари пръста. И така започна да размахва ръка, сякаш го убиваха. Боби Том обича да пробва куража на другите. А как да уважава човек един управител, който не може да улови дори едно такова хвърляне?
Монологът на Тъли беше прекъснат от единия обект на разговора, пристигналия миналата година в „Старс уайдрисийвър“ Боби Том Дентън. Боби Том обичаше да се облича добре. Безукорно ушитият черен смокинг беше комбиниран с набрана бяла официална риза, бляскаво сребристо шалче, вързано на фльонга, ботуши от гущерова кожа и голяма черна шапка.
Доколкото се знаеше, Боби Том махаше шапката си, единствено когато си слагаше шлема. Една от многото му приятелки беше казала пред журналист на „Нешънъл Инкуайърър“, че той я носи дори и когато се люби. Думите й бяха съмнителни все пак, защото тя беше казала също, че Боби Том е незаконен син на Рой Орбисън. Едно твърдение, което силно разстрои майката на Боби Том, въпреки че всеки, който беше чувал Боби Том да пее, можеше да разбере, че това е лъжа.
Шапката на Боби Том кимна на Тъли и Дан.
— Треньоре. Треньоре.
Дан му кимна в отговор.
— Боби Том.
Боби Том се обърна към Тъли:
— Хей, треньоре, к’во мислиш? Онази червенокосата, ей там, ми каза, че всичките й приятелки смятат, че съм най-красивия уайдрисийвър в лигата. Ти как мислиш? Смяташ ли, че моят профил е по-хубав от този на Том Уедъл?
Тъли обмисли сериозно въпроса, съзерцавайки профила на Боби Том.
— Не знам, Боби Том, носът на Уедъл е по-прав от твоя.
Боби Том обикновено ставаше войнствен, ако някой поставеше под съмнение красотата му и тази вечер съвсем не беше изключение.
— Така ли? За твое сведение тя каза, че изглеждам като онази филмова звезда… как му беше името? Крисчън Слейтър. — Боби Том се намръщи. — Някой от вас знае ли кой е Крисчън Слейтър?
И двамата не знаеха.
За миг Боби Том изглеждаше объркан. После взе чаша шампанско от минаващ сервитьор и се ухили.
— Е, едно ще ви кажа за него. Дяволски хубаво копеле е.
Всички се разсмяха. Дан харесваше Боби Том извън игрището, но още повече го харесваше на него. Той беше един от най-добрите уайдрисийвъри, които Дан беше виждал от години. Имаше кураж, мозък и толкова меки ръце, че човек не чуваше топката, когато се докоснеше до тях. Това, което нямаше, беше подпис на новия си договор и този факт принуждаваше Дан да обмисля убийството на една определена руса мацка.
Бърт беше починал точно когато приключиха сложните преговори с акулата, която беше агент на Боби Том. И сега в дружеството нямаше човек, упълномощен да подписва договори, освен Фийб Съмървил, а нейният телефонен секретар заявяваше, че тя е извън града и не може да бъде открита.
Боби Том не беше единственият играч с неподписан договор. Имаше един пазач на куотърбека, Дарнъл Пруит, който беше направо страшен, и един млад защитник, който през миналия сезон беше провалил много подавания на „Старс“ и никой от тях нямаше да пътува до Медоуландс в края на седмицата за четвъртия предсезонен мач на „Старс“ срещу „Джетс“. Ако скоро не се случеше нещо, никой от тях нямаше да облече екип в първата среща за сезона след две седмици.
Благодарение на изчезналата мацка, имаше опасност Дан Кейлбоу да изтърве трима от най-обещаващите играчи в лигата. Той разбираше как стоят нещата в Националната футболна лига и не му беше необходимо да гадае, за да знае, че още дузина собственици на отбори чакат с готовност с отворени чекови книжки, а лигите им текат с надеждата, че тези трима играчи ще изгубят търпение да се занимават с отбор, който много бързо се превръщаше в посмешище.