В магазина имаше петима души, но жените бяха само две. Едната беше с боядисана червена коса и той я отхвърли веднага. Другата изглеждаше прекалено млада, за да бъде тук толкова късно през нощта. Тя стоеше до рекламния екран, дъвчеше дъвка за балончета и съзерцаваше клиповете. Бретонът й беше тупиран, но останалата коса беше събрана на върха на главата й със сребърна шнола. Въпреки че вечерта беше топла и задушна, тя беше пъхнала ръце в джобовете на училищното си сако, което имаше надпис „Университетска агитка“, написан ръкописно на лявата й гръд.
Тя забеляза, че той се приближава и челюстта й замръзна. Няколко сантиметра от къса, тясна ластична пола се подаваха под училищното сако. Краката й бяха слаби. Беше обула на босо чифт ниски черни обувки. Когато спря до нея, той забеляза, че тя е гримирана твърде силно, както правеха някога младите момичета.
— Знам кой сте — каза тя.
— Наистина ли?
— Аха. — Тя сдъвка насечено дъвката три пъти. Беше нервна, но не се кискаше. — Вие сте треньорът на „Старс“. Дан… ъъ… господин Кейлбоу.
— Точно така.
— Аз съм Тифани.
— Така ли.
— Виждала съм ви по телевизията много пъти.
— На колко години си, скъпа?
— Шестнайсет. — Очите й започнаха да го оглеждат със зрялост, надвишаваща годините й. — Готин сте.
— Изглеждаш по-голяма.
— Знам. — Тя подъвка няколко секунди дъвката си, после се загледа в носовете на обувките си. — Нашите ги няма тази вечер. Искате ли да дойдете с мен у дома, господин Кейлбоу?
— И какво ще правим?
— Знаете какво. Ще се любим.
— А не мислиш ли, че си малко млада да сваляш старец като мен?
— Уморена съм от момчета. Искам да го направя с мъж.
Един игрален автомат до вратата иззвъня.
— Аз харесвам малко по-възрастни жени.
Тя извади едната си ръка от джоба на училищното си сако и се приближи до него, за да не могат другите в магазина да видят какво прави, после плъзна ръка нагоре по бедрото му.
— Много съм добра. — Ръката й стана по-смела. — Моля ви, обещавам. Ще ви позволя да правите каквото си искате.
— Поставяш нещата така, че ми е трудно да ти откажа, кукличке.
Тя отдръпна ръка, сякаш се притесни от смелостта си и извади връзка ключове от джоба си.
— Карам колата на татко. Следвайте ме.
Колата беше мерцедес, последен модел. Дан не изпускаше от поглед задните й светлини, докато шофираше по тихите, обградени с дървета улици към един от жилищните квартали за избрани. Къщата от бели тухли беше внушителна, разположена сред дървета. Когато навлезе по алеята за коли, той видя приглушената светлина на изящен полилей през прозорчето от оловен кристал над входната врата.
Къщата имаше гараж за три коли, разположен до нея. Лявата му врата се плъзна нагоре. Тя вкара мерцедеса. Той спря зад него и излезе навън. Когато той влезе в гаража, тя натисна копчето и затвори вратата.
Докато се изкачваше по двете стъпала, водещи вътре в къщата, късата й ластична пола очертаваше всяка извивка на задника й.
— Искате ли бира? — попита тя, когато влязоха в леко осветената кухня в бяло, с приспособления, съобразени с декораторското изкуство и с метален хладилник с ресторантски размери.
Той поклати глава.
Лампите осветяваха силно гримираното й лице. Тя остави чантата си и изрита ниските обувки. Без да съблича училищното сако, бръкна под полата си и свали бикините си. Бяха светлосини. Пусна ги на покрития с бели плочки под.
— Искате ли чипс, дъвка или нещо друго?
— Да, искам нещо друго.
Няколко секунди тя остана съвсем неподвижна. После го поведе извън кухнята. Той я последва през меко осветения коридор, към просторната всекидневна с мебели от избелен дъб, тапицирани с тъкани в наситени цветове. По стените, с ламперия, имитация на мрамор, висяха големи автентични картини, а каменни фронтони придържаха няколко скулптури.
— Татко ти сигурно има доста мангизи — промърмори той.
— Ние сме италианци. Той е с бандитите, но никой не трябва да знае. Искате ли да видите една от пушките му?
— Това ще го пропусна.
Тя вдигна рамене и го поведе към друга стая, която беше тъмна, преди тя да светне малката настолна лампа, затъмнена с черна хартия. Светлината му показа, че е избрала кабинета вместо спалнята. Едно лъскаво черно бюро стоеше пред няколко рафта с книги. По стените висяха още скъпи картини. Прозорците имаха капаци. Тя спря между тъмносин кожен диван и кресло в същия цвят.