— Сигурен ли сте, че не искате нещо за пиене, господин Кейлбоу?
— Сигурен съм.
Тя го изгледа за миг, после ръцете й се заловиха с копчетата на бялата й блуза. Разкопча ги едно по едно.
— Какво ще кажеш да разкараш тази дъвка, заради мен.
Тя отиде с кисело изражение до бюрото и извади голямата розова дъвка от устата си. Пресегна се покрай купчина листи и я залепи в гравиран пепелник от алабастър. Не носеше сутиен и той видя гърдите й, когато тя се наклони напред. Светлината на настолната лампа позлати върховете им.
— Седни на бюрото, скъпа.
Ластичната пола се надигна нагоре, докато тя наместваше бедра върху ръба. Раздалечи колене, като задържа пръстите на краката си върху килима.
Той се приближи до нея, докато сваляше пояса си.
— Доста палаво хлапе си, а?
— Аха. Често си навличам неприятности.
— Хващам се на бас, че е така.
Той плъзна ръце под училищното сако, после и под блузата й, като я издърпа от колана на полата й. Големите му ръце обходиха гърба й и се преместиха отпред, след това покриха малките й гърди, а палците му погалиха върховете им.
Ръцете й стигнаха до ципа му. За секунда тя не направи нищо, после потръпна.
— Кажете ми какво искате да направя.
— Като че ли се справяш добре и съвсем сама.
— Кажете ми, по дяволите!
— Добре, скъпа. Отвори ципа ми.
— Така ли?
— Точно така.
— Сега какво?
— Потърси наоколо дали няма да откриеш нещо, което да привлече вниманието ти.
Дишането му се учести, когато тя последва съвсем точно инструкциите му.
— Наистина си голям. — Ръцете й се заиграха, а тя изви гръб, за да притисне по-силно гърдите си до ръцете му. — Започвам да се страхувам.
— О, ще бъда добър с теб.
— Наистина ли?
— Обещавам.
— Няма нищо, ако боли малко.
— Не бих искал да те наранявам.
— Няма нищо. Наистина.
— Щом казваш.
Той усети аромата на дъвка в дъха й, когато я хвана за коленете и постави петите й на бюрото. Полата се събра на корема й. Той застана между бедрата й и плъзна пръст в нея.
— Боли ли?
— О, да. Да! Какво сте намислил?
Каза й. Грубо. Ясно.
Дишането й стана по-тежко и той усети топлината на кожата й. Издърпа училищното й сако, пъхна длани под нея и я повдигна от бюрото. Тя обви хълбоците му с крака и притисна гърди до бастите на ризата му, докато той я носеше към голямото кожено кресло. Намести се в него и сложи коленете й до бедрата си, така че тя да го възседне.
Блузата й висеше разтворена и откриваше гърдите й, зачервени от търкането в ризата му. Между бедрата й се виждаха бляскави гъсти къдрици. Желаеше я и започна да я придръпва към себе си, но тя се отдръпна.
— Няма да ме напляскате първо, нали?
Той изстена.
— Нали? — повтори тя.
Той се предаде пред неизбежното.
— Направила ли си нещо лошо?
— Не трябва да пускам никого вкъщи, когато родителите ми ги няма.
— Предполагам, че трябва да те набия тогава, нали?
— Не, недейте!
Клепачите й се притвориха от възбуда. Той беше готов да избухне и вече нямаше настроение за игрички. Реши да не губи много време с това, пусна я в скута си и вдигна полата й до кръста. Когато задникът й се заголи пред очите му, той плесна меката, закръглена плът.
Беше силен мъж, но внимаваше да обуздава силата си, давайки й съвсем малко повече от онова, което си беше поискала. Тя ахна и се изви под ударите му, като се възбуждаше още повече.
Когато задникът й порозовя, той се замисли за всички неприятности, които му причиняваше неговата бивша съпруга. Среднощните телефонни обаждания, в които тя разнищваше характера му, съдебните неприятности, интервюто във вестника.
Дланта му отново достигна нежната й плът.
— Ще бъдеш ли добра, скъпа?
— Да!
— Колко добра?
— Уух! Спри.
— Кажи ми колко добра ще бъдеш.
— Добра! Ще бъда добра, по дяволите!
Той я плесна отново.
— Никакви гадни малки откровения във вестниците.
— Добре. Спри!
— Никакви среднощни словоизлияния по телефона.
— Разваляш всичко!
Той плъзна ръка между краката й.
— Не мисля така.
И я повдигна. Тя веднага се намести върху него.
— Копеле.