— Така е, копеле съм.
Тя се движеше ожесточено. Телефонът на бюрото започна да звъни, но те не му обърнаха внимание. От гърлото й излизаха дрезгави стонове, когато сграбчи тъмнорусата му коса в ръцете си. Той зарови лице в гърдите й, а пръстите му стискаха хълбоците й.
Звъненето престана и се включи телефонният секретар.
Тя изви глава назад, извика и потрепери.
Тук е домът на Валери Кейлбоу. Точно сега не мога да вдигна телефона. Ако оставите съобщение, ще ви се обадя веднага, щом ми е възможно.
Чу се звукът от машината, после един глас заговори.
Госпожо, Стю Блейк се обажда. Съжалявам, че се обаждам толкова късно, но…
Гласът продължи да говори. Със стон, Дан свърши в нея и тя се отпусна тежко в него, когато дойде краят на съобщението.
Бийп.
4.
Дан отвори хладилника, извади бутилка мляко и отвинти капачката. Чу, че зад него Валери идва в кухнята на къщата, която някога споделяха. Той вдигна бутилката с мляко до устните си и отпи, защото знаеше, че това ще раздразни Валери.
— За бога, Дан, вземи си чаша — измърмори тя с онзи гаден глас, който той ненавиждаше.
Дан отпи отново, преди да завинти капачката и да върне бутилката в хладилника. Подпря хълбок на вратата и се вгледа във Валери. Беше изчистила грима от лицето си и се виждаха острите черти на лицето й с малко дълъг нос, уравновесяван от високо, гладко чело. Светлокестенявата й коса, освободена от сребърната шнола, падаше почти до раменете, а младежките дрехи бяха заменени от син пеньоар, гарниран с черна дантела.
— Откъде взе сакото?
— От дъщерята на моята секретарка. Казах й, че отивам на маскарад.
Тя знаеше, че той мрази да пушат край него и въпреки това запали цигара.
— Снощната лудория прекрачваше границата на отвратителното. Шестнайсетгодишни момичета не са ме възбуждали, откакто навърших дванайсет.
Тя повдигна рамене и издиша дима.
— Беше различно, това е всичко.
Не чак толкова различно, помисли си той. По един или друг начин, сексуалните фантазии на Валери водеха към мъжкото надмощие. Дяволски смешно, като се има предвид фактът, че тя беше първокласен играч. За съжаление единственият човек, с когото можеше да сподели шегата, беше Валери, а той знаеше, че тя няма да се разсмее. Точно обратното. Тя винаги се дразнеше, когато той критикуваше шантавите й сценки, а вече и без това имаха достатъчно други неща, за които да се карат.
Ръката й се премести отзад. Тя разтърка мястото през тъмносинята коприна и го загледа с неприязън.
— Не биваше да ме удряш толкова силно.
— Скъпа, сдържах се.
Той можеше да познае по изражението й, че тя се опитва да реши дали да забие зъби в него или не. Очевидно реши да не го прави, защото отиде до малкия кухненски шкаф и започна да разгръща бележника, оставен там.
— Няма да се връщам във Вашингтон още няколко седмици. Каква е програмата ти за края на седмицата?
— Ще бъда в Медоуландс. Ще играем с „Джетс“.
Той се отдалечи от хладилника и взе един банан от металната фруктиера.
Тя си сложи очилата, които лежаха върху шкафа и остави цигарата си в голям пепелник от черно стъкло.
— Какво ще кажеш за четвъртък вечерта, преди да заминеш?
— Имам съвещание. Но петък е добре.
— Тогава вицепрезидентът ще бъде в града и има прием.
— Сряда вечерта, но след полунощ.
— Струва ми се, че ще стане. Само че… — Тя затвори бележника. — Ще бъда в мензис.
Тя свали очилата и разтри носа си. Дръпна още веднъж от цигарата и каза рязко:
— Ще измислим нещо. Правили сме го и преди.
— Вал, разведени сме почти от година. Не мислиш ли, че трябва да поговорим и да сложим край на това?
— Все още няма нужда да слагаме край. И двамата решихме, че това е най-доброто, докато единият от нас си намери някого.
— Или докато се избием един друг. Което се случи по-напред.
Тя не обърна внимание на забележката му и показа рядко проявяваната уязвимост, която винаги го трогваше.
— Просто… просто не знам как да се справя. Привличат ме силните мъже. А как ще кажа на такъв човек, че няма да спя с него, докато не видя резултатите от пълно изследване на кръвта му?
Той хвърли кората на банана в мивката.
— Сексът на деветдесетте. Той улеснява случайните връзки.
— Бившите съпрузи не са длъжни да се чукат, ако единствената причина за това е, че по една случайност нямат СПИН.