5.
Когато пресичаха Пето авеню, точно над „Метрополитен“, един далматинец отвлече вниманието на Пух. Фийб задърпа каишката му.
— Хайде, прекрасния ми. Няма време за флиртове. Виктор ни чака.
— Виктор е късметлия — отвърна собственикът на далматинеца с усмивка, като приближи Фийб и Пух.
Фийб го изгледа през очилата си, тип Ани Съливан, и видя, че той е безвреден интелектуалец. Той огледа прилепналата й лимоновозелена рокля и очите му бързо откриха пътя към кръстосано нанизания шнур, които трябваше да затваря корсажа й. Устата му зяпна.
— Кажете, не сте ли Мадона?
— Тази седмица не.
И Фийб отплува. Щом стигна до отсрещния тротоар, тя свали очилата си, за да не направи и някой друг същата грешка. Господи… Мадона, за бога! В скоро време наистина трябва да започне да се облича прилично. Но приятелката й, Саймоун, дизайнер на тази рокля, щеше да дойде на празненството, на което Виктор щеше да я води довечера, а Фийб искаше да я насърчи.
Двете с Пух изоставиха Пето авеню и го замениха с по-тихи улици. На ушите на Фийб се поклащаха огромни халки, златни гривни подрънкваха и на двете й ръце, високите дебели токове на сандалите й потракваха по тротоара, а мъжете се обръщаха след нея. Закръглените й бедра се поклащаха дръзко и сякаш си имаха свой собствен език.
Беше събота вечер и богатите нюйоркчани, облечени за театър или вечеря, заизлизаха от модерните градски къщи от тухла или камък, които се редяха покрай тесните уличи. Тя наближи Медисън авеню и сивата гранитна сграда, в която беше апартаментът й, нает на добра цена от един приятел на Виктор.
Преди три дни се върна от Монток и намери дузина телефонни обаждания, които я очакваха. Повечето бяха от офиса на „Старс“ и тя не им обърна внимание. Нямаше нито едно от Моли, в което тя да каже, че е променила решението си да отиде в интерната направо от лагера.
Фийб се намръщи, като си спомни напрегнатите им разговори веднъж седмично. Каквото и да говореше, изглежда не успяваше да пробие враждебността на сестра си.
— Добър вечер, госпожице Съмървил. Здравей, Пух.
— Здравей, Тони.
Тя се усмихна ослепително на портиера, когато влезе в сградата.
Той преглътна, после бързо се наведе, за да погали Пух по главата.
— Заведох госта ви горе, както ми казахте.
— Благодаря. Великолепен си.
Тя пресече фоайето, като потракваше с токове по пода от розов мрамор, после натисна копчето на асансьора.
— Не мога да повярвам, че е такъв симпатяга — додаде портиерът след нея. — Човек като него.
— Разбира се, че е симпатяга.
— Става ми неприятно, като си помисля с какви имена съм го наричал.
Фийб настръхна. Тъкмо влизаше в асансьора след Пух. Тони й харесваше, но това беше нещо, което не можеше да пренебрегне.
— Би трябвало да ти става неприятно. Това, че един мъж е хомосексуалист, не означава, че той не е човешко същество, което заслужава уважение като всички останали.
Тони се стресна.
— Той хомосексуалист ли е?
Вратите на асансьора се затвориха.
Докато асансьорът се изкачваше, тя потропваше по пода. Виктор непрекъснато й повтаряше да не се прави на кръстоносец, но прекалено много хора, които обичаше, бяха хомосексуални и тя не можеше да затвори очи пред пренебрежението, с което повечето от тях се срещаха.
Тя се замисли за Артуро и за всичко, което той беше направил за нея. Годините, прекарани с него в Севиля, бяха помогнали много за възстановяването на вярата й в добротата на човешките същества. Припомни си ниското му, дундесто тяло, изправено пред триножника, с петно от боя, размазано по плешивото му теме, докато той разсеяно е потривал глава с ръка, викайки я при себе си.
— Фийб, querida, ела и ми кажи какво мислиш?
Артуро беше изтънчен и благоприличен човек, аристократ от старата школа, чието вродено желание да запази личния си живот за себе си, се бунтуваше срещу идеята да позволи на света да узнае за хомосексуалността му. Въпреки че никога не бяха го обсъждали, тя знаеше, че е по-спокоен, като я представя пред обществото за своя любовница и се радваше, че може да му се отплати поне малко за всичко, което й беше дал.
Вратите на асансьора се отвориха. Тя прекоси застлания с килим коридор и отключи вратата на апартамента си, докато Пух дърпаше каишката и лаеше възбудено. Фийб се наведе и го освободи.