— Изглежда нямате абсолютно никаква представа какви неприятности има отборът. Баща ви почина, Карл Поуг напусна, а действащият управител е безполезен. Имате играчи с неподписани договори, сметки, които не се плащат, договор за стадиона, който изтича и трябва да се поднови. Всъщност, вие май сте единственият човек, който, изглежда, не знае, че отборът се проваля.
— Не знам нищо за футбола, господин Кейлбоу. Имате късмет, че оставям всички вас на мира.
Тя се заигра с връзките на гърдите си, но той не лапна въдицата.
— Не можете просто така да изоставите един отбор от Националната футболна лига!
— Не виждам защо пък не.
— Нека да ви кажа за един от най-чистите таланти, които имаме, едно хлапе на име Боби Том Дентън. Преди три години Бърт пръв направи подбора си и тогава го намери в Тексаския университет. Оказа се, че не е сгрешил, защото Боби Том е на път да стане един от най-добрите.
— Защо ми казвате това?
— Защото, госпожице Съмървил, Боби Том е от Телароса, Тексас. Да го накарат да живее в щата Илинойс дори за част от годината е предизвикателство към представата му за мъжественост. Баща ви разбираше това и се захвана да преговаря за нов договор с Боби Том, преди хлапето да започне да мисли твърде много дали му се харесва да живее в Далас целогодишно. Преговорите бяха завършени точно преди Бърт да умре. — Той прокара ръка през гъстата си тъмноруса коса. — И сега вие притежавате Боби Том Дентън, заедно с един чудесен пазач на куотърбека на име Дарнъл Пруит и един защитник, който най-много обича да кара лошите момчета да изпортват топката. За съжаление вие не получавате каквото трябва срещу парите си, дадени за тях, защото те не играят. И знаете ли защо не играят? Защото вие сте прекалено заета с всичките тези боксери и не можете да подпишете проклетите договори.
Горещ пламък от гняв избухна в нея и тя скочи от мястото си.
— Господин Кейлбоу, току-що ми проблесна нещо. Току-що осъзнах, че Боби Том Дентън не е единственият човек, когото притежавам. Поправете ме, ако греша, но не е ли истина, че съм и ваш работодател.
— Вярно е.
— Тогава сте уволнен.
Той я изгледа продължително и кимна рязко.
— Добре.
Без да продума повече, се запъти навън.
Гневът й се стопи така бързо, както беше дошъл и на негово място се появи тревогата. Какво направи тя? Дори и глупак можеше да разбере, че човек, който не разбира нищо от управление на футболен отбор, не бива дори да си помисля да уволнява главния треньор. Точно затова импулсивно поведение я предупреждаваше Виктор постоянно.
Тя чу решителните стъпки на Дан по мраморния под и се втурна в коридора.
— Господин Кейлбоу, аз…
Той се обърна към нея и провлечените му думи се процедиха като бавнодействаща отрова.
— Петте ми минути свършиха.
— Но аз…
— Вие бяхте тази, която поставихте ограничението във времето.
Точно когато той се пресегна към бравата, в ключалката се завъртя ключ, вратата се отвори и от другата страна се показа Виктор. Беше облечен с прилепнала фланелка от черна коприна, маскировъчни панталони, тиранти от оранжева кожа и мотоциклетни ботуши. Тъмната му коса падаше по раменете, права и лъскава. В ръцете си държеше кафява хартиена кесия. Беше красив и мил и тя не помнеше някога толкова да се е радвала да види някого.
Само за няколко секунди очите му сякаш обхванаха всичко — трескавото изражение на Фийб и вкамененото лице на Дан Кейлбоу. Виктор се обърна към двамата с хубавата си усмивка.
— Компания! Донесох ти оризови питки и зелеви kimchi, Фийб, а за мен chapch’ae и pulgogi. Знаеш колко лоша ще бъде храната довечера, затова реших, че първо трябва да се подкрепим. Обичате ли корейска кухня, треньор Кейлбоу?
— Не вярвам някога да съм ял нещо такова. А сега, ако ме извините…
Виктор, с повече смелост от доста други мъже, се изправи точно пред Дан.
— Моля ви! Наистина трябва да настоя. Най-добрият корейски ресторант в Ню Йорк е само на три пресечки оттук. — Той протегна ръка, за да се запознаят. — Виктор Жабо. Мисля, че не се запознахме на онова ужасно погребение, но аз съм голям почитател на американския футбол. Но все още се уча и бих приветствал възможността да задам няколко въпроса на някой специалист. Нападението отгоре, например… Фийб, трябва ни бира! Когато говорят за футбол, американските мъже пият бира. Ще поприказваме, нали?