— Проблемът, Виктор, е, че ние няма да работим заедно, защото твоята Фийб не иска да поеме никаква отговорност за своя футболен отбор.
Виктор потупа Фийб по ръката.
— Имате късмет, Дан, че ви е оставила на мира. Тя не разбира нищо от спорт.
Въздухът беше толкова замърсен с мъжко покровителство, че тя едва дишаше, но успя да запази спокойствие.
Дан отмести Пух от десния си крак. Пуделът се намести на левия.
— Няма нужда тя да знае каквото и да било за спорта. Просто трябва да уволни настоящия управител, да наеме някого с повече опит и да подпише документите, които й се представят.
Дан очерта накратко трудностите, които имаха „Старс“ след смъртта на Бърт.
Виктор, който имаше глава за бизнес и беше прословут с икономичността си, се намръщи.
— Фийб, малката ми, страхувам се, че той има право.
— Знаеш условията на завещанието на баща ми. Той ми остави „Старс“, само за да ми даде урок. Няма да участвам в неговата игра.
— Има някои игри, от които не можете да се откажете, госпожице Съмървил, без да навредите на много хора.
— Няма да развалям съня си заради тълпа големи мъже, които ронят сълзи в бирата си, защото не печелят футболни мачове.
— Ами служителите, които ще загубят работата си? Продажбите ни на билети са много по-слаби от миналата година и това означава уволнения. Ами техните семейства, госпожице Съмървил? Ще си развалите ли съня заради тях?
Накара я да се чувства като егоистичен червей. Беше толкова погълната от собствените си чувства, че не си беше направила труда да се замисли как ще се отрази върху другите нейното решение да обърне гръб на „Старс“. Само да можеше да остане вярна на себе си, без да навреди на останалите. Няколко секунди отминаха, докато тя преценяваше възможностите си. Най-накрая изпусна една лека въздишка.
— Добре, господин Кейлбоу. Вие направо ме поразихте. Няма да дойда в Чикаго, но вие може да изпратите документите тук и аз ще ги подпиша.
— Страхувам се, че така няма да стане. В случай, че сте забравила, вие ме уволнихте. Ако искате да се върна, ще трябва да изпълните някои мои условия.
— Какви условия? — изгледа го тя уморено.
Той се облегна назад в стола си като „Големия татко“ след вечеря със седем блюда, само че „Големия татко“ беше дебел и грозен, а не мускулест спортист с широки рамене и смъртоносна усмивка.
— Такива. Искам ви в офиса на „Старс“ до вторник на обяд, за да подпишете онези три договора. После ще седнем със Стийв Коувък, който отговаря за персонала ви, и ще обсъдим подходящите кандидати за мястото на управителя. Ще наемете единия от тях до края на седмицата и от тогава до момента, в който отборът няма да бъде повече ваша отговорност, вие ще се появявате на работа, както всички останали и ще подписвате документите, които той ви представя.
Единствено предупреждението в погледа на Виктор я задържа да не изпразни остатъците от pulgogi в скута на треньора. Тя усети как мрежата на баща й се стяга около нея. Замисли се за седмиците, прекарани в Монток, когато се разхождаше по плажа и се опитваше да възвърне спокойствието на живота си. Но как да бъде спокойна, когато невинни хора ще страдат заради упоритата й гордост. Тя се сети за стоте хиляди долара. В светлината на казаното от Дан Кейлбоу те вече не й изглеждаха като кървави пари. Единственото, което трябваше да направи, за да ги спечели, беше да изтърпи следващите три или четири месеца. Когато те изтекат, тя ще остане с чиста съвест и с парите, които са й нужни, за да отвори своята художествена галерия.
Усещайки неизбежното, тя отправи към Дан сияйна, неискрена усмивка.
— Убедихте ме, господин Кейлбоу. Но ви предупреждавам от сега. Няма да ходя на никакви футболни мачове.
— Сигурно така е дори по-добре.
Виктор разтвори ръце и се усмихна одобрително и на двамата.
— Ето. Виждате ли колко е лесен животът, когато упоритите хора са готови на отстъпки?
Преди Фийб да успее да отговори, телефонът започна да звъни. Можеше да говори и от мястото си, но тя се извини, като се възползва от възможността да избяга. Измъкна се от кухнята и Пух заподскача след нея.
Вратата се затвори зад Фийб и двамата мъже се изгледаха. Виктор проговори пръв.
— Трябва да ми обещаеш, треньоре, че няма да я нараниш.
— Обещавам.
— Малко бързичко отговаряш, за да ми харесва. Не ти вярвам много.