— Дори уайдрисийвъри не могат да се намерят евтино. Ще забележите, че това е от четири години.
Тя все още не можеше да събере мислите си.
— Това са грешни пари.
— Той си заслужава всяко пени — тросна се Стийв Коувък. — Между другото, баща ви одобри този договор.
— Преди или след смъртта си?
Дан се усмихна. Фийб инстинктивно погледна към единствения човек в стаята, на чието потвърждение, че баща й наистина е одобрил този безумен договор, можеше да се довери. Рон кимна.
Столът на Коувък изскърца, когато той се обърна към Дан и всъщност я изключи от обсъждането.
— Знаеш ли, че „Колтс“ плащаха на Джони Юнайтъс само десет хиляди долара на година? И то след като ги изведе до две шампионски титли.
Тези мъже определено бяха полудели и тя реши да бъде гласа на разума.
— Защо тогава не се отървете от Боби Том Дентън и не наемете този Юнайтъс? Може да утроите предложението на „Колтс“ и пак да спестите някой и друг милион.
Дан Кейлбоу се разсмя. Сведе глава и както си беше с кръстосани ръце, гърдите му се разтресоха. Стийв Коувък я гледаше с изражение, нещо средно между шок и абсолютен ужас.
Очите й се отправиха към Рон, на чието лице имаше кротка усмивка.
— Какво сбърках? — попита тя.
Рон се наведе напред, потупа ръката й и прошепна:
— Джони Юнайтъс вече се е оттеглил. Той е на… ъъ… около шейсетте. И беше куотърбек.
— О!
— Но ако все още играеше и… ъъъ… беше по-млад, предложението би било отлично.
— Благодаря — отвърна тя с достойнство.
Все още с наведена глава, Дан изтри с палци очите си.
— Джони Юнайтъс. И-исусе…
Вече напълно раздразнена, тя завъртя крака към него, свали очилата си и посочи към неподписаните договори.
— Такива пари ли изкарвахте, когато играехте?
Той я погледна с все още насълзени очи.
— Стартиращите куотърбекове изкарват малко повече, след като поиграят известно време.
— Повече от осем милиона?
— Да.
Тя удари с ръка върху договорите върху бюрото.
— Чудесно. Тогава защо вие не подпишете това?
Тя стана и измарширува навън. Вече беше преполовила коридора, когато осъзна, че няма къде да отиде. Вляво имаше празен офис. Тя влезе и затвори вратата. Искаше й се да беше сдържала гнева си. Отново беше позволила на езика си да изпревари ума й.
Мушна очилата в джоба на сакото си, отиде до прозорците, които заемаха цялата стена зад бюрото и се загледа в двете празни тренировъчни игрища. Какво ли разбираше тя от крила и договори за осем милиона? Можеше да разговаря на четири различни езика с любителите на изкуството, но сега нямаше никаква полза от това.
Вратата зад нея се отвори.
— Добре ли си? — попита Рон тихо.
— Добре съм.
Тя се обърна и видя загрижеността в очите му.
— Трябва да ги разбереш. Да разбереш футбола.
— Мразя тази игра. Не искам да разбирам.
— Страхувам се, че се налага, щом ще бъдеш част от това. — Той й се усмихна тъжно. — Професионалният футбол е най-затвореният мъжки клуб в света.
— Какво искаш да кажеш?
— Затворен е за външни хора. Има тайни думи и сложни ритуали, които само те могат да разберат. Няма писани правила, но ако ти се налага да питаш за тях, не можеш да бъдеш един от тях. Това е затворено общество. Забранено за жени. И за мъже, които не отговарят на изискванията.
Тя се отдалечи от прозореца и като се приближи до един от шкафовете за документи, изгледа Рон с любопитство.
— За себе си ли говориш?
Той се засмя притеснено.
— Болезнено очевидно е, нали? Аз съм на тридесет и четири. Казвам на всички, че съм метър и осемдесет и осем, но съм едва метър и седемдесет и три. И все още се опитвам да се присъединя към отбора. Така е било през целия ми живот.
— Как може това да продължава да бъде важно за теб?
— Просто е така. Когато бях малък, не можех да мисля за нищо друго. Четях за футбол, мечтаех за него, ходех на мач винаги, когато можех — на спортната площадка, в гимназията, на професионалистите — нямаше значение. Харесваха ми принципите на играта, ритъма й и липсата на нравствена неопределеност. Обичах дори насилието в нея, защото ми изглеждаше някак безопасно — никакви атомни гъби и никакви останки от мъртви тела, след като приключи. Правех всичко друго, освен да играя. Бях прекалено дребен, прекалено несръчен. Вероятно просто съм го искал твърде много, но никога не успявах да задържа топката.